„Войната в Украйна изглежда като Безкрайна“, написа в свой коментар големият журналист международник и хуманитарен дипломат Енчо Господинов. Кръвта продължава да се лее, но не се чува глас на възмущение от диктата на машината за смърт и угояването на военно-промишления комплекс. Гърми само гласът на оръжията. Уж се водят преговори за мир, а мирът става все по-призрачен.

Говори се за френско-британски план за снабдяване на Украйна с „мръсна“ ядрена бомба. Русия не се колебае да предупреди как ще реагира.

Френско-британско – в лицето на Еманюел Макрон и Киър Стармър – е и домакинството на видеосреща на участници в „коалицията на желаещите“, в която се включва българският служебен премиер Андрей Гюров. Какво точно желаят желаещите? Да поднесат наличното по страните им пушечно месо на ненаситните?

Гюров не пита или не ни казват, ако е питал. Важното е, че затвърждава евроатлантическия курс и приемствеността с предишното правителство. Онова, чийто премиер Росен Желязков, макар да беше вече в оставка, бе сред първите при Макрон, за да запише България в тази поредна „коалиция на желаещите“. Даже не ѝ сменят името. Ненужно е явно и да се преструват, че ще е по-различна от онази при войната в Ирак.

Желязков се отчете по същото време и при Доналд Тръмп, вписвайки без официален мандат страната ни и в неговия Съвет/Борд за мир, сглобен върху костите на жертвите и руините в Газа. На втората сбирка на Съвета/Борда във Вашингтон официална България пак се отчете с присъствие. И то с открито задоволство, защото след първоначалното мръщене от Брюксел към Тръмповата инициатива, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен я легитимира, изпращайки във Вашингтон еврокомисарката Дубравка Шуица. Така че йесмените у нас са доволни – разкрачът им между Вашингтон и Брюксел си получи статуквото.

Новата/стара Надежда е тъкмо на мястото си в този мизансцен. Уж само служебна, но със стратегически размах свързва националния интерес на България с Безкрайната война.

Военният министър – самото въплъщение на приемствеността с предишното правителство – демонстрира небивал творчески порив. Незнайно по чия повеля накацалите гражданското софийско летище американски военни самолети се оказват част от хипотетично натовско учение, необявено никъде. Но те нямат нищо общо със затварянето на летището в малките нощни часове в два поредни дни. Затварянето било само за чистене на шахтите по пистата. Единствено несъзнателни фантазьори може да свържат брадърското самолетно гостуване у нас с подготвяния от Тръмп военен удар по Иран и небивалото движение и струпване по този случай на американски самолети и кораби из Европа и Близкия изток. Халюцинации са притесненията от предупрежденията на Техеран, че легитимна цел за ответен удар на ракетите му ще е всяка логистична точка на очакваната американска атака.

Въпросите са ненужни. Не, че медиите се напъват да питат. Отдавна не го правят. Всичко е ясно. Войната е тук и върви във всички посоки – от Украйна до Иран, от Газа до Венецуела и Куба. Всмукала е живота ни, съвестта, разума.

Войната е Безкрайна, Ядрена, Световна. Лесна е за съкращаване – БЯС. Така биха я изписвали в бъдещите учебници по история, ако би имало такива. Но няма да има. Ако сега не кажем „Стига!“. Остана ли ни глас?

 

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ