Много известни журналисти, свързали през годините съдбата си с емблематичния ляв вестник „Дума“ коментират от вчера новината, че излизането му на хартия спира и че става само онлайн издание. На фона на тъгата заради неизбежното по финансови причини приключване на цял медиен етап, се споделят и мнения, че се отваря и простор за обновление, за качествен скок в дигиталната ера с много възможности и стиимулираща динамика.

Предлагаме тук споделеното във Фейсбук от част от колегите „думаджии“.

Георги Георгиев, дългогодишен зам.-главен редактор на в. „Дума“, днес първи зам.-главен на в. „Земя“ (текстът му е илюстриран с последния хартиен брой на в. „Дума“, излязъл на 1 май):

Това е последният (червен) брой на вестник „Дума“. Следващият печатен брой трябваше да излезе на 7 май, но (внезапно, поне за мен) това не се случи. Настъпи едно от онези (дълго)очаквани, но не и желани събития, които идват изненадващо.
На сайта Duma.bg е публикувана информация, която гласи:
"Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!"
Причината за спирането на печатния вестник (защото „Дума“ продължава като електронен) е очевидна за всички. Тя е финансова. Вестникът, откакто аз го познавам отвътре, винаги е бил функция на партията. Когато тя е в криза и той е в криза.
Вестник „Дума“ е спирал и преди, но винаги, след няколкомесечно отсъствие от пазара, се е завръщал. Сега обаче кризата на партията е много по-дълбока. Вестникарството в България също е в криза, но не това е темата, макар че има отношение към случая.
Работих дълго във вестник „Дума“. Като репортер в отдел „България“ от януари 2002 г. до април 2004 г. и после като заместник-главен редактор от юли 2007 г. до декември 2021 г. Мисля, че съм най-дългогодишният зам.-главен редактор на вестника, ако греша, едва ли е с много.
Работих като репортер при главните редактори Вячеслав Тунев, Соня Ангелова и Евгений Станчев и бях заместник на главните редактори и и. д. главните редактори Александър Перпелиев, Ивелин Николов, Юрий Борисов, Таня Джаджева, Нора Стоичкова. С едни по-дълго, с други по-кратко. Както дойдеше.
Имаше моменти, не много кратки, в които нямах главен редактор над главата ми. Беше ми притеснено, но благодарение на колегите, справях се. Добре ли се справях? Не зная. Но не излъгах. Пиша това, в което вярвам. Ако нещо се е получавало, заради това е.
Дойдох в „Дума“, защото ме поканиха. Тръгнах си, не защото ме изгониха, а защото избрах да направя това, за да бъда в мир със себе си. Не се сърдя на никого и за нищо. Ако съм обидил някого, някога, не е било от злоба.
Всичко което съм, колкото и да съм, какъвто и да съм в професионален план, го дължа на редакцията на „Дума“ и името на вестника.
Тук трябва да изредя страшно много хора, които ми дадоха страшно много, но няма да го направя, защото не съм тръгнал да се прощавам, продължавам да работя като външен автор за Duma.bg, докато колегите имат нужда от моите услуги.
Но хартията ми липсва. Тоя електронен свят е толкова ефимерен.
„Дума“ издържа 36 години като вестник, това е много. За 30-та година на вестника (2020 г.) Альона Нейкова направи интервю с дългогодишния зам.-главен редактор Тошо Коруев, давам линк. Тодор почина една година по-късно.
Нарочно избрах това интервю за случая. Като го прочетете, ще кажете: Времето опроверга Коруев. Ха! Ако знаете, как се смееше тоя човек!
Времената биват различни. Сега е такова време, но може да дойде друго време, и то ще дойде. С други хора, не с нас, с по-можещи, по-умни, по-сърцати. И някой ще напише „гарга“ на първа страница, която ще започва с „Ние пак сме тук!“
Но това ще е някога. А сега пред нас е последният печатен брой на „Дума“. В него, по независещи от редакцията причини, няма редакционен коментар, с който тя да обясни на драгия читател, какво и защо става.
Но всъщност такъв коментар има. На последната 16-та страница може да намерите фейлетонът „Думата“ на Георги Гълов. Той започва така:

„Спънах се и първото, което си помислих, беше, че това е празна консервена кутия.
- Ще я ритна - викам си.
Така правехме още като деца. Приближих се и видях, че това не е празна кутия, а една изгубена дума.
Взех я, забърсах я и тя светна. Беше си една истинска, завършена дума. Правилна, без ръбове, не много модерна, в никакъв случай стара.
- Хубава дума - викам си, - жалко, че не е моя.
Огледах се и попитах с пълен глас:
- Алоо, някой да е изгубил думата си!
Хората по улицата ме подминаваха, мнозина даже не ме и забелязаха, вперили очи в своите телефони.
Пак се провиквам:
- На някого да му липсва думата? Изгубихте ли си думата? Някой нещо, а?
Никакъв отговор, нула внимание...“

И завършва така:

„Той слага очилата си, гледа, клати глави, после ми вика:
- Хубава дума е това. Съдържателна. Но не е моята дума. Друг е собственикът.
- Гледай - викам му, - цял ден я дундуркам тази дума, никой не ми обръща внимание, никой не я ще.
- Д-а-а-а - съгласява се той, - не е за първи път! И друг път се е случвало.
Питам го:
- Какво се е случвало друг път?
- Това се е случвало - вика приятелят ми, - точно това! Всеки иска да се изкаже, ама никой не иска да вземе думата! И нещата хич, ама хич не се получават.“

Дора Чичкова, дългогодишна журналистка във в. „Дума“, днес редактор в българското издание (онлайн) на „Монд дипломатик“:

Тъжно, но неизбежно. Не и трагично. „Дума“ - вярвам! - ще я има. Благодарение и на теб. И на другите, за които тя е съдба. Днес си говорихме с Юрий (съпруга ѝ Юрий Борисов, оглавявал „Дума“ – б. р.), че може да стане едно модерно електронно издание. С анализи и подкасти, с повече визуална информация за събития и хора, които мейнстрийм медиите не забелязват. Новите условия не отменят нуждата от „левия вестник“. Много се надявам, че „Дума“ ще успее да се адаптира и да остане тази необходима трибуна.

Бойка Башлиева, дългогодишна журналистка във в. „Дума“, от 2002 до 2012 г. – секретар по връзките с медиите на президента Георги Първанов, днес развива бизнес в областта на ПР-а и рекламата:

Тъжен ден от историята на „Дума“. Но не и последен. Това е важното! Бъдещето може да донесе красиви обрати. Надежда винаги има, ще я крепим. Що се отнася до електронния формат, той е една огромна възможност „Дума“ да се развие като модерна медия с голяма аудитория!

Иван Стоименов, фоторепортер, работил във в. „Дума“:

„Думата“ на Продев ми даде много! Но и „Думата“ с други главни редактори ме накара да намразя журналистиката.Три пъти съм започвал работа в нея и три пъти съм я напускал заради някой от тях.Но ДУМАТА ми остана в сърцето и винаги ще си остана ДУМАДЖИЯ!

Юрий Борисов, философ, публицист и политик, работил като и. д. главен редактор на в. „Дума“, днес главен редактор на българското издание на „Монд дипломатик“:

Разбирам, че в. „Дума“ е спрял да излиза на хартия. Аз се абонирах преди 10 дни с абонамент от 1 май. Получих Първомайския брой, но го подарих на един по-възрастен от мен, за което съжалявам. Трябваше да го запазя. Ще моля редакцията да ми запази един брой за спомен. За скъп спомен.

Свързан съм с „Дума“ от самото й създаване. От 36 години е в сърцето ми и като читател и като негов ръководител в продължение на 5 години. Работил съм в „Дума“ 10 години. Това са може би най-щастливите ми професионални години. Няма място, в което да съм се чувствал толкова свободен! Няма място, в което взаимното уважение, разбиране и съпричастност да са били толкова силни и толкова човешки.

„Дума“ всъщност не е бил никога партиен вестник в административния смисъл на думата. „Дума“ винаги е бил, поне докато работех в него, страхотно идейно преживяване!

Много ми се иска „Дума“ да не приключи като едно от многото електронни издания. „Дума“ има потенциал, защото стотици хиляди социалисти могат да намират в него своя анализ, своята вяра, своята надежда...

Ако колегите ме приемат, връщам се в „Дума“ като негов редовен автор.

Таня Джаджева, дългогодишна журналистка в „Дума“, в момента – първи зам.-главен редактор на „Дума“ (без да има титулярен главен редактор):

Юрка, ти си част от ДУМА, няма „ако“! И ти, и Дорчето! Мисля си, че именно сега всички думаджии трябват и че заедно ще можем!

Веселка Венкова, работила като журналистка в „Дума“:

Преди два часа прочетох тук написаното от Георги Георгев за ДУМА. Очакваше се подобно развитие, но ми подейства като загуба на тежко болен близък, за чийто край не искаш да повярваш... 7-те ми години в ДУМА бяха най-бедните, но най-свободни. Мъчно ми е!