Велиана Христова.

Да се срещнат с Велиана и книгата й бяха дошли академици, настоящият и бивши председатели на Академията, журналисти и, разбира се, приятели и колеги на авторката.

Премиерата съвпадна с Деня на траур за загиналите в катастрофата на АМ „Тракия“ и затова присъстващите почетоха тяхната памет със ставне на крака и с едноминутно мълчание.

Както беше обявено в поканата, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева откри представянето и приветства Велиана Христова. Тя подчерта, че авторката е не само известен журналист, но и приятел на Академията, като е наблюдавала „под лупа“ работата и живота в БАН още от далечната 1985 г. Славчева посочи, че акцент за журналистическия интерес на Велиана са били, освен всичко друго, и проблемите на финансирането на центъра на българската наука. Председателят на БАН припомни също, че Велиана Христова е отличавана с много награди на БАН.

По думите на чл.-кор. Евелина Славчева Велиана Христова спокойно може да се нарече летописец на Академията. Първият том на книгата й е събрал публикациите й за събития от десетилетието 1989-1999 г.. което прави изданието изключително ценно, каза още Славчева и благодари на авторката за волята ѝ да завърши този сериозен труд.

Беше посочен и приносът на Велиана с тази книга, която съдържа много факти и подробности за световно известни, но забравени днес български учени, създатели на научни школи, както и интервюта с мнозина от тях.

Дългогодишният председател на БАН акад. Иван Юхновски, който е и автор на предговора на книгата, говори за съвместната работа с Велиана Христова през годините в периода на важни политически промени за обществото и драматични развития за българската наука. Според Юхновски може да се каже, че Велиана Христова е единственият български журналист, който 40 години целенасочено, задълбочено и аналитично е отразявал работата на БАН. Академикът определи книгата като наръчник на историята на българската наука.

Думата взе и Велиана Христова, която посочи, че запознанството ѝ с академиците Евгени Матеев и Ангел Балевски е в основата на разбирането за БАН като за светиня на българската наука и за място, което винаги я посреща в приятелска атмосфера.