Ран Босилек завършва през 1904 г. Априловската гимназия в Габрово и до 1908 г. работи като учител. Именно за своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение „На косичка“, което е публикувано в списание „Светулка“ през 1906 г.

Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908 – 1910). Завършва право с докторат в Брюксел (1916). Именно с престоя му в белгийската столицасе свързва и едно от най-известните му произведения - „Я кажи ми, облаче ле бяло", родено според литературната традиция от носталгията по България.

Известно време е адвокат, но обичта му към децата става причина да започне да пише за тях. За поколения български деца обаче Ран Босилек остава най-вече авторът на „Косе Босе", „Кума Лиса", „Кумчо Вълчо", „Неродена мома", „Златна ябълка" и, разбира се, приключенията на Патилан и баба Цоцолана. „Патиланско царство" излиза през 1927 г., а по-късно към историите се присъединяват „Бате Патилан" и „Патиланчо на село". Ран Босилек е сред първите български автори, които използват хумористични ситуации и римувана проза по този начин в литературата за деца, припомня „24 часа“.

Участва в редактирането на списание „Светулка“, редактира вестник „Врабче“. Редактор е в издателство „Хемус“, където се издава сп. „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България.

Член е на Съюза на българските писатели и е първият председател е на Дружеството на детските писатели.

Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. През 1932 книгата „Неродена мома“ с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов на издателство „Хемус“ печели престижната международна награда „Шумейкър“ на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Ран Босилек е и един от авторите, които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници.

Поетът оставя и едни от най-познатите стихове за родината и детството. Родната му къща в Габрово е увековечена в „Родна стряха" - произведение, което остава сред емблематичните му текстове наред с „Родна реч" и „Облаче ле бяло". На мястото, където се е намирала къщата, по-късно е издигнат паметник на писателя.

Ран Босилек развива и мащабна преводаческа дейност, като пренася на български световна класика за деца. Така влиянието му далеч надхвърля собствените му приказки и стихотворения - той е сред хората, които в първата половина на XX век оформят представата на българското дете за литература.

Умира на 8 октомври 1958 г. в София, на 72-годишна възраст.

В памет на Ран Босилек предлагаме емоциовалното възпоменание за него, написано във Фейсбук от юристката Мила Герасимова, дъщря на големия актьор Димитър Герасимов (18.06.1947 – 27.07.2023):

Рожденият ден на Ханс Кристиян Андерсен се отбелязва като световен ден на Детската книга. Аз предлагам днешният ден да бъде българският ден на Детската книга. Днес е роден Ран Босилек - псевдоним на автора написал едни от най-бележитите детски произведения, които са радвали и вдъхновявали поколения деца - Генчо Негенцов.

Ран Босилек е роден в Габрово през 1886г. и днес неговото име и ярка следа навършват 140 години. Магьосникът на словото завършва Априловската гимназия в родния си град, а по-късно - Славянска филология и Право. Макар да практикува и като адвокат Ран Босилек остава завинаги свързан и посветен на децата и на това да им разказва вълшебни и вълнуващи истории.

Ако Петко Р. Славейков е “бащата” на българската детска литература, то Ран Босилек е нейният истински възвестител. Той не просто създава уюта и топлината на приказното огнище, но е и факела по детските пътеки.
Детските книги всъщност са натоварени с най-голяма отговорност. Те не са думи на забавление. Това е, което изгражда детето. Насочва неговите емоции и интереси.

Научих се да чета преди да навърша 5 години. “Вината” за това е на моята баба - учителка по литература, която забеляза моя интерес, но и многото детска литература, която родителите ми купуваха и аз исках сама да прочета.
Вече толкова години оттогава, след прочетени стотици книги, това, което със сигурност помня все още и съвсем точно, често и наизуст, са детските книжки. А един от скъпоценните камъни сред тях са тези на Ран Босилек.
Той е урокът за “правдата и кривдата”. Той е “живата вода” в детското съзнание. Той е разказът за “ум и щастие”. Той е знанието за “сполуката”.

Въобще той е началото на “родната реч”, което създава вкуса на омайност и сладост. Той я вплита в поколенческия ни код като ни задължава и прекланя пред тази реч “на майка и на татка”. Той е и любовта към родината в необятния ни житейски път под знака на “бялото облаче”. Той е носталгията към себе си и дома. Той е “родната стряха”, която не сменяме и за “царски палати”. Той отваря вратата на мечтите.

Ран Босилек въплъщава мъдроста не само в словото, той самият, макар и от фотографския си лик сякаш излъчва благост, извисеност, светлина.

Автор на над 200 книги Ран Босилек умело съчетава таланта си и в поезия, и в проза. Не се изкушава да твори за възрастни. Остава завинаги верен на детската невинност и жажда.

Ран Босилек беше и моят любим детски автор. Но какво беше вълнението ми, когато наскоро открих снимка запечатала среща на писателя с ученици в родния град и училището на моя баща (вторият отдясно наляво на най-горния ред). Някак темата за неговото творчество и спомена за него ми помахаха мило през годините.

Поклон пред високия пиедестал на българските писатели и поети, творили за деца! Благодаря им за това, че люляха нежно моите съкровени детски идеали, които се надявам все още да не съм скрила прекалено дълбоко! Благодаря им за съдбовното разписание да пишат на български! Благодаря им, че са писали и за мен!