Повече от едно телевизионно участие на ден, собственици на големи медии, свързани с управляващите, и системни кампании срещу независими журналисти. Това е медийната среда, в която Сърбия провежда днешните парламентарни избори.

А историята на страната напомня, че натискът срещу свободното слово някога е стигал до убийства, чиито извършители и поръчители продължават да се изплъзват от правосъдието, предаде БГНЕС.

В продължение на близо 14 години Александър Вучич изгради политическа система, в която телевизиите играят централна роля. Бившият президент присъства непрекъснато в ефира, обикновено с продължителни интервюта, извънредни обръщения и коментари по всички обществени въпроси.

Според независимата сръбска наблюдателска организация Център за изследвания, прозрачност и отчетност (CRTA) само през 2025 г. Вучич е имал 411 телевизионни включвания на живо - увеличение спрямо 354 през 2024 г. и 304 през 2023 г.

Средната продължителност на едно включване през 2025 г. е била около 31 минути. Само през първите три месеца на миналата година Вучич се е появил в ефир 141 пъти.

През август 2026 г. той постави нов рекорд с 64 телевизионни включвания на живо само за първите 18 дни на месеца.

Това телевизионно присъствие е възможно благодарение на система от национални частни телевизии, чиито собственици поддържат близки политически отношения с режима.

Сред най-влиятелните е телевизия Pink, собственост на бизнесмена Желко Митрович. Неговите политически връзки датират още от 90-те години, когато е близък до управляващите среди около Слободан Милошевич и съпругата му Миряна Маркович. Впоследствие той поддържа добри отношения и със следващите правителства, а при Вучич Pink се превръща в един от основните телевизионни канали за популяризиране на политиката на управляващата Сръбска прогресивна партия.

Други две национални телевизии, Prva и B92, са собственост на бизнесмена Сърджан Милованович, чийто брат Звездан Милованович е политически свързан със Сръбската прогресивна партия.

Показателна е съдбата на B92. През 90-те години радиото, а впоследствие и телевизията, са сред символите на независимата журналистика и съпротивата срещу режима на Милошевич. Днес телевизионният канал е част от медийна група, чието политическо отразяване наблюдателите определят като благоприятно за управляващите.

Телевизия Happy се свързва с бизнесмена Предраг Ранкович, известен като Пецони, а проправителственият таблоид Informer и неговият телевизионен канал са свързани с издателя Драган Й. Вучичевич.

Именно Pink, Happy, Prva, B92 и Informer са сред медиите, които предоставят широко пространство на Вучич и неговите съюзници, докато опозицията и критичните журналисти стават обект на негативни кампании.

Влиянието на властта не се ограничава до частните телевизии.

Според мониторинга на CRTA през първата половина на настоящата предизборна кампания управляващите са получили 85% от политическото ефирно време в обществената Радио-телевизия на Сърбия (РТС), а опозицията - едва 15%.

Отразяването на студентската листа е било негативно в 88% от отделеното ѝ време.

Между 5 и 11 октомври управляващото мнозинство е получило 77% от общото политическо ефирно време в наблюдаваните национални телевизии срещу 23% за опозицията. Самият Вучич е заемал 29% от времето - повече от всички опозиционни формации, взети заедно.

Този дисбаланс се осъществява благодарение на финансови и институционални механизми. Държавната реклама, субсидиите и рекламните договори на публични предприятия създават възможности за влияние върху редакционната политика.

Особено важна роля играе контролираният от държавата телекомуникационен оператор Telekom Srbija, който разширява собствеността си върху телевизионни канали и има значително влияние върху тяхното разпространение.

През последните години сред малкото големи телевизии, запазили критична позиция към управлението, остават кабелните N1 и Nova.

И тяхното бъдеще обаче предизвиква тревога.

През август 2025 г. изтече запис на разговор между ръководителя на United Group Стан Милър и директора на Telekom Srbija Владимир Лучич, в който се обсъждат управленски промени в медийната група, включително отстраняване на нейни ръководители. Разговорът породи опасения за опит за политическо влияние върху независимите канали.

През 2026 г. последваха действителни промени в собствеността и ръководството на медийните компании, в които влизат N1 и Nova. Журналистически организации предупредиха, че те могат да застрашат редакционната независимост.

Вучич многократно е обвинявал двете телевизии в пристрастност и работа срещу интересите на Сърбия. През юни 2025 г. той дори определи тяхното отразяване като „чист тероризъм“, предизвиквайки международна реакция.

Натискът не се изчерпва с политически нападки.

През декември 2024 г. „Амнести интернешънъл“ представи разследване, според което сръбската полиция и разузнавателните служби са използвали шпионски софтуер за следене на независими журналисти и граждански активисти.

Международните журналистически организации предупреждават и за зачестяващи физически нападения, смъртни заплахи, съдебен тормоз и организирани кампании за дискредитиране на репортери.

Според Европейската федерация на журналистите през 2025 г. в Сърбия са регистрирани 209 нарушения на медийната свобода, а от началото на 2026 г. до 21 октомври са документирани 157 нападения и други посегателства, засегнали 261 журналисти и медии.

Страната заема 104-то място сред 180 държави в световната класация за свобода на медиите на „Репортери без граници“ за 2026 г., отстъпвайки с осем позиции спрямо предходната година.

Особено тревожно е, че подобна среда съществува в държава с пословична история на насилие срещу журналисти.

На 11 април 1999 г. в Белград е застрелян Славко Чурувия - издател на „Дневни телеграф“ и списание „Европлянин“, един от най-известните критици на режима на Слободан Милошевич.

Убийството е извършено по време на въздушната операция на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) над Югославия, която предотвратява нов геноцид срещу косовските албанци, докато тогавашният млад политик Александър Вучич заема поста министър на информацията в правителството на Милошевич.

Преди смъртта си Чурувия е подложен на преследване и публични нападки от проправителствените медии. Изданията му са санкционирани по репресивния медиен закон, приет през 1998 г., когато Вучич ръководи министерството.

Чурувия е прострелян пред жилищната си сграда, след като е бил следен от служители на Държавна сигурност.

Десетилетия по-късно случаят продължава да е символ на безнаказаността в Сърбия.

През февруари 2024 г. Апелативният съд в Белград оправда четирима бивши служители на Държавна сигурност, обвинени за убийството. Преди това срещу тях бяха произнесени осъдителни присъди на първа инстанция.

През 2025 г. Върховният съд установи съществени процесуални нарушения при оправдаването, но решението не позволи окончателните оправдателни присъди да бъдат отменени. Така и до днес никой не е осъден окончателно за убийството на Чурувия.

Друг емблематичен случай е смъртта на журналистката Радислава Дада Вуясинович през април 1994 г. Тя разследва организираната престъпност и връзките ѝ с политическите среди по времето на войните в бивша Югославия.

Журналистката е намерена мъртва с огнестрелна рана в апартамента си в Белград. Първоначално властите приемат, че става дума за самоубийство, но впоследствие експертизи поставят тази версия под съмнение.

Причината и обстоятелствата на смъртта така и не са установени окончателно. През 2024 г. изтече абсолютният давностен срок за наказателно преследване за евентуално убийство.

През юни 2001 г., вече след падането на Милошевич, е убит и журналистът Милан Пантич от вестник „Вечерне новости“. Той разследва корупция и икономически престъпления в района на Ягодина. Нападнат е пред дома си, а убийството му остава неразкрито.

Сръбската история познава и политически убийства като това на бившия президент Иван Стамболич, отвлечен и убит през 2000 г., и на премиера Зоран Джинджич, застрелян през 2003 г. Двамата не са журналисти, но случаите им напомнят за политическото насилие и влиянието на структурите за сигурност и организираната престъпност.

Опасностите за сръбските журналисти не остават само в миналото.

През декември 2018 г. домът на разследващия журналист Милан Йованович край Белград е подпален с коктейл „Молотов“, докато той и съпругата му спят вътре. Двамата успяват да избягат.

През 2024 г. бившият кмет на белградския район Гроцка Драголюб Симонович, политик от управляващата Сръбска прогресивна партия, получава четиригодишна присъда за поръчването на палежа.

Историческата връзка е особено неудобна за Вучич. Като министър на информацията през 90-те години той е част от правителство, което използва законодателни репресии срещу независимите медии. Като лидер на управляващата партия след 2012 г. той е обвиняван от международни наблюдатели, че е изградил система на политическо, икономическо и публично влияние върху журналистиката.

Сръбските власти отхвърлят обвиненията за политически контрол над медиите и твърдят, че страната разполага с плуралистична медийна среда.

В навечерието на парламентарните избори независимите наблюдатели отново предупредиха, че формалното съществуване на много телевизии и вестници не означава равнопоставен достъп до информация.

Именно затова свободата на медиите остава един от основните въпроси пред бъдещото управление на Сърбия.