Както всяка годна, отбелязването на 1 ноември едновременно и на Деня на народните будители, и на Деня на българската журналистика ни изпълва с гордост от факта, че носителите на свободното слово исторически винаги са били сред будителите на националното ни възвисяване. Но това поражда и огромна отговорност пред днешната журналистика, и неизменния въпрос, който отеква с все по-ускорен пулс в обществото ни – достойно ли изпълняваме будителската си мисия, завещана ни от толкова велики предтечи?...

Нека не спираме да сверяваме компаса си със светлите исторически темели!

Да напомним – Денят на народните будители е учреден през 1922 г. по предложение на Стоян Омарчевски, тогавашен министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Министерският съвет приема идеята му 1 ноември (19 октомври  по стар стил), денят на Св. Иван Рилски, покровителят на българите, да стане и Ден на народните будители.

А кога и как 1 ноември става и Ден на българската журналистика? Инициативата идва през 1907 г. от тогавашното Дружество на столичните журналисти, основано през 1894 г. като първата журналистическа организация в България. Именно то обявява 1 ноември за Ден на българската журналистика. Тоест – това става 15 години преди датата да бъда определена за Ден на народните будители. Дружеството на столичните журналисти всъщност я избира, защото 1 ноември е църковният празник  на Светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. С непоколебимото послание, че журналистите може и да не са чудотворци, но непременно трябва да са безсребреници в служенето си на истината.

Когато взима това решение, дружеството е оглавявано от изключителния журналист, публицист и почтен човек Йосиф Хербст, автор на един от най-универсалните професионални завети в журналистиката ни: „Никому в угода, на никого напук”. Уви, именно защото го следва и защото безкомпромисно изпълнява дълга си да информира и да казва истината, съдбата му е прекършена зловещо – на 16 април 1925 г. той „безследно изчезва” в ужаса на развихрилия се държавен терор в онези жестоки времена на вътрешнополитически разрив...

Дано днешното ни общество е достатъчно зряло, та да не допуснем сегашните все по-изострящите се разделения да ни тласнат в бездна, като погълналата преди столетие Йосиф Хербст, Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев...

Днешният 1 ноември е и ден за избори. Нека будната съвест, родолюбието, разбирателството и взаимното уважение водят нашите демократични решения и градят нашия общ път към чистата и свята република на Левски, към духовните завети на народните ни будители.

Снежана Тодорова,

председател на УС на СБЖ