Снимката е илюстративна. Снимка:Архив

През периода 2024–2025 г. нивото на безнаказаност се е повишило до 86% – спрямо 85% през предходния двугодишен период.

Този ръст задълбочава проблема, посочен във втория извод от доклада на ЮНЕСКО: през 2024 и 2025 г. са убити 189 журналисти, което е с 20% повече в сравнение с предходния двугодишен период. Малко над две трети от тези журналисти – 127 на брой – са загинали в зони на конфликт.

От Доклада на генералния директор относно безопасността на журналистите и опасността от безнаказаност се публикува от ЮНЕСКО на всеки две години по повод Международния ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти:

„Журналистите все по-често плащат с живота си, докато отразяват събития от фронтовите линии на войната, а твърде често виновните за тяхното убийство не понасят отговорност. Отново призовавам за спазване на Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН, приета единодушно през 2015 г. относно защитата на журналисти, медийни специалисти и свързания с тях персонал като цивилни лица в ситуации на конфликт – статут, потвърден и в „Пакт за бъдещето“., пише генераленият директор на ЮНЕСКО Халед Ел-Енани

Новите военни технологии променят рисковете, пред които са изправени военните кореспонденти.

В доклада се посочва една тревожна нова заплаха: нарастващото използване на безпилотни летателни апарати (БЛА), или дронове, за убиване на журналисти. През периода 2024–2025 г. 50 журналисти – което представлява 40% от общия брой на загиналите в зони на конфликт – са станали жертви на удари с дронове. ЮНЕСКО също така документира седем случая, при които няколко журналисти са били взети на прицел и убити при една и съща атака; сред тях са нападения срещу работни помещения на медии и временни центрове за отразяване на събития.

Съобщава се, че 15 журналисти са били убити, докато са носили жилетки с надпис „преса“ или са се намирали в превозни средства, ясно обозначени с надпис „преса“.
 

Признаци на напредък:

в държави, в които няма конфликти, безнаказаността е спаднала до 77% Констатациите в доклада очертават рязък контраст между тенденциите в зоните на конфликт и тези, в които няма конфликти.

Докато в глобален мащаб ситуацията се е влошила, в държавите без конфликти безнаказаността продължава устойчиво да намалява – от 94% през 2012 г. до 77% през 2026 г., което представлява спад от един процентен пункт на година.

Броят на убитите журналисти в зони без конфликти също е намалял – до 85 случая, което е най-ниското ниво за последните осемнадесет години. Това показва, че когато правителствата инвестират в разследвания, съдебно преследване и защита на журналистите, напредъкът е възможен.

Жените журналисти са изложени на специфични рискове – както в зони на конфликт, така и в онлайн пространството.

От 14-те жени журналисти, загинали през периода 2024–2025 г., 93% са загубили живота си, докато са отразявали конфликти. Въпреки че жените съставляват сравнително малък дял от загиналите журналисти, те продължават да се сблъскват с непропорционално високи нива на тормоз и посегателства – както онлайн, така и офлайн.

Проучване от 2025 г., проведено от структурата „ООН-Жени“ (UN Women) и Международния център за журналисти (ICFJ), установи, че 75% от жените журналисти са били подложени на подобен тормоз.

Изследването също така показва, че делът на жените, съобщили, че са станали жертви на насилие в реалния свят (офлайн) вследствие на тормоз в интернет (онлайн), се е удвоил в сравнение с данните от проучване на ЮНЕСКО през 2020 г. – от 20% на над 40% през 2025 г.

По публикацията работи Майя Любомирска