Пиша за изданието от първите му двадесетина години, после са последвали промени и опити за възстановяване, с чиито автори и инициатори не съм запознат.

 Още с появата си вестникът предизвика интереса на тези, които се интересуваха от спорт. Най-вече на мъжете, разбира се. В ония години цялостно посветен на тая тема бе единствено вестник „Народен спорт“.
„Народен спорт“ излизаше в понеделник, четвъртък и събота. Новото издание се белна на вестникарските сергии – в тогавашните РЕП-ове, в сряда. Пиша „белна“, защото се печаташе сякаш на същата снежна хартия, която отличаваше 
по-късно и изданието на книгите – „АБВ“.

Умен бе изборът на деня за разпространението му, защото в средата на седмицата вече спокойно можеха да се оценят и коментират и футболните срещи от поредния кръг на републиканското ни първенство, и другите големи спортни събития от събота и неделя. А и да се погледне към края на поредната седмица.

Тъкмо такава –

коментарна, аналитична, прогностична бе и характеристиката на седмичника.

Ударението не бе върху информацията, както при „Народен спорт“.

Интересен бе и съветът на новото издание. Редакционният му съвет включваше и деятели, и журналисти, и писатели... Сред тях – Ваня Войнова, Ясен Антов... По-късно в карето с адреса, не знам защо, започнаха да изписват само „Редколегия“.

Настанили бяха редакцията в западното крило на стадион „Васил Левски“. На последния етаж. След изкачването на два-три ката се излизаше на тераса-площадка, която като че ли лете се използваше от ресторант, още 3-4 стъпала и се влизаше в невисок и сравнително тесен коридор. Стаите на редакторите бяха в частта, която гледаше към терена и пистата на националния стадион.

Още като студент сътрудничех – 4-5 години, а после – може би още толкова. Най-вече – с фейлетони, преводи от руски и английски, с разкази. Затова вратата, към която отивах най-често, бе на хората, отговарящи за тая тематика.

Третата или четвъртата поред от входа – вървейки на север. Там малка стаица едвам побираше три бюра. На пъстрооката Маргарита Рангелова, на Жак Шемтов и на Борис Ковачев. Кръглоликата и красива Маргарита бе софиянка, родната й махала бе при Родилния дом „Тина Киркова“ в квартал „Булина ливада“, и от нея по-голяма специалистка по художествена гимнастика нямаше. Почина рано и е добре, че с името й бе наречен турнир по художествена гимнастика...

Дребничкият Жак Шемтов имаше грижа за хумора. Бе работил и в „Стършел“, пишеше с най-голям мерак за тенис на маса, не слизаше от колелото си – освен зиме, и бе с очилата с най-елегантните и тънки рамчици, които съм виждал. Завършил Мъжкия френски колеж „Св. св. Кирил и Методий“ в столицата, знаеше не само френски, следеше много чуждестранни издания, обичаше книгите и филмите и бе чудесен редактор.

Борис Ковачев също не се отличаваше с кой знае какъв ръст, но бе пъргав като рис. Отреден му бе ресор „Хандбал“ и олимпийските проблеми. Син на известния футболист на „Славия“ Атанас Ковачев (Кълвача), той се състезава като хандбален вратар до 40-годишната си възраст. Че и повече... Бе веселяк, добряк, шегобиец, а в края на 70-те – и главен редактор на списание „Олимпийски факел“, което печаташе в Перник. Отвреме-навреме сътрудничеше с фейлетони на вестник „Трудово дело“ (там – в Строителни войски, бе карал войниклъка си), а живееше в квартал „Хаджи Димитър“...

Тия хора познавах най-добре. Но имаше, естествено, и други. Шеф на отдел „Международен“ бе Иван Жечев. А футболът бе поверен на Митьо Ексеров, по-голям брат на Никола Ексеров от БНТ –

и на двамата от години има учредена журналистическа награда.

Леката атлетика следяха и отразяваха Ешуа Алмалех (наричан от познати и приятели Шико, чичо Шико) и по-младият по години Григор Христов. За Ешуа ще разкажа някой ден специално – той наистина го заслужава. Но и той, и Григор Христов бяха тъй опитни и оправни, че на всички европейски, световни първенства и олимпиади , тъкмо те бяха – в ефира – редом със специалните пратеници на националната ни телевизия...

Петър Хаджийски бе баскетболният спец, а – всеки в областта си – се изявяваха и Стоян Гетов (стрелба), Александър Ясников и Асен Виденов (футбол), Климент Величков...
„Илюстрован спортен седмичник“ – така бе изписано до главата (стилно оформена с бели букви на фона на червен флаг) на „Старт“.

И определението бе напълно заслужено. Нерядко цялата първа страница бе отреждана само на една снимка! А десетки фотографии имаше във всеки брой – и от Емил Манджаров, и от Янко Гъров, и от Бончук Андонов...

„Запазена марка“ на изданието бе и цветната фотография на известни футболни отбори

от България, а и от цял свят. Тя биваше публикувана на последната – 16-а страница. С пояснителен текст: кога е основан съответният тим и с изреждане на имената на представените състезатели. Тия илюстрации излизаха във всеки брой и – ако търпеливо ги събираше човек – можеше да си направи цяла книжка. Неслучайно рубриката се наричаше „За вашия албум“. В ония времена това бе събитие.

Коментарен, аналитичен – това бе веруюто на вестника, оглавяван двадесетина години от Недялко Донски. Той самият никога не пишеше, а „Старт“ бе издание на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт.
Ала не само за спорт бе седмичникът. Печатаха се в него десетки откъси от книги на известни спортисти, стотици преводни разкази на спортна тематика (най-вече англоезични и руски), рецензии за книги, видели бял свят благодарение на тогавашното издателство „Медицина и физкултура“...

Редовно се появяваха и фейлетони, ситнежи, пародии, карикатури... Страниците бяха гостолюбиво предоставяни и за разкази по тематиката на вестника и от български автори – придружени с илюстрации от наши художници. С три думи речено – подход, абсолютно професионален.

Затова чест и радост бе човек да види името си в „Старт“. Редом с най-известните пера не само на спортната ни журналистика, редом с Дончо Цончев, с Валентин Пламенов в белетристичните рубрики. Щедро и плащаха във вестника. Касата му не бе на стадион „Васил Левски“, а на булевард „Дондуков“ – в малко помещение, недалеч от пресечката на булеварда с улица „11 август“. Пиша го, за да се помни.

... Имаше едно време един хубав вестник. Списваха го умно, а хиляди с нетърпение го чакаха по будките в сряда.

Да не забравяме „Старт“ и десетките, вградили силите, вдъхновението, че и живота си в него.