Не пропускам хрониките „Преди години“ или „На този ден“, които някои всекидневници поддържат. От тях често се научават неочаквани факти.

Попаднах на такива вести в брой на вестник „Преса“от началото на тая седмица. В рубриката „Преди години“ за 7 април т.г. бяха отпечатани два кратички текста, свързани със занаята ни. Първият (не е дълъг, затова – едно към едно): “ 1900. В София започва да излиза седмичният „Църковен вестник“ – орган на Българската правословна църква“.

И малко по-надолу в колонката: „ 1955. Политбюро на ЦК на БКП решава да създаде Съюз на българските журналисти. Подобна организация се нарича дотогава Централен дом на журналистите в България.“

Какво излиза? Рожден ден –

на 7 април СБЖ стана на 59 години.

За тая организация – Централен дом, бях чел да се споменава в споменната книга на Иван Вълов „Познатите непознати“, която представих в сайта преди четири месеца.

Но каква точно е историята отпреди 60 години? За радост – има кой да ни каже. Ешуа Алмалех е сред най-възрастните колеги – на 11 март стана на 90. Работил е и във вестник „Народ“, и в „Народна младеж“, и в  „Народен спорт“, и в „Старт“.  Светило в българската спортна журналистика, уважаван от няколко поколения. И – винаги отзивчив.

Тъй стана и когато го попитах за нещо повече около споменатия вече факт от историята на организацията ни. Ето реченото от него:

„Членувам в Съюза на журналистите от 1 март 1946-а.

Тая година станаха 68 години, откакто ме приеха.

През 1950-а група колеги, начело с Теню Стоянов, замина за Москва. Теню бе главен секретар на съюза, все го избираха и бе много влиятелен. Председателите се сменяха, той оставаше...

И се прибира от СССР с идеята и намерението да се пренесе и у нас тогавашният тамошен опит – организацията ни да се нарича Централен дом на журналистите (ЦДЖ). И наложи тая си идея.

Бяха големи приятели с Георги Димитров – Гошкин, който стана председател на Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина. Били са политзатворници, заедно са лежали в зандана преди 1944-а.

Въпреки че бяха сурови времена обаче, оказа се, че много колеги са против това ново название.  Помина време, написахме общ протест до ЦК на БКП, помина още време и оттам се съгласиха да се върне името „Съюз“. От лятото на 1955-а официално – и юридически, станахме Съюз на българските журналисти (СБЖ).

Гилдийното мнение все пак се чуваше.

Ще добавя още един детайл от онова време. По образование съм икономист, но се залових с журналистиката. През петдесетте съществуваше и тъй наречената „Журналистическа школа“.

Обучението в нея продължаваше две години. И се учехме на занаят в сградата на улица „Граф Игнатиев“ № 4. Един от прподавателите ми бе споменатият Георги Димитров – Гошкин, държахме изпити, а накрая успешно изучилите се получихме удостоверения за усилията ни...“

-          -     -

... Имало някога Дружество на столичните журналисти (ДСЖ). Имало Съюз на професионалните журналисти от провинцията. Имало федеративна организация. Пет години живял и Централният дом на журналистите. Защо само толкоз? Вече знаем отговора.

Ала колко истории все още остават остават неразказани, колко много истории...