За българите Пловдив се налага като безспорна столица на Източна Румелия. През седемте румелийски години в Пловдив се издават много книги, 35 вестника и списания.

Преди Освобождението българите са имали средищни градове, но не и столица. Пловдив, Русе, Търново, Шумен и отчасти София се развиват и издигат като икономически, военни и културни средища.

След Освобождението българите придобиват две столици – за двете си държави, породени от решенията на Берлинския договор 1/13 юли 1878г. По силата на този международен акт само земите между река Тимок и Черно море, между Дунав и Стара планина заедно със Софийския Санджак остават в пределите на Княжество България.

То обхваща 63 752кв. км и население около 2 милиона. За столица е избрана София, вместо Търново, с оглед на бъдещето обединение на българските земи.

Независимо, че София е била в края на Княжеството и се оказва трудно достъпна при тогавашните събщителни мрежи, то нейното политическо и културно развитие много скоро я издига като столица на по-високо ниво в сравнение с другите градове в Княжеството било то Търново, Габрово, Свищов или Русе.

За българите Пловдив се налага като безспорна столица на Източна Румелия с територия 32 978кв. км, включваща земите между ихтиманска Средна гора на запад и Черно море на изток, Стара планина на север, Родопите и Странджа на юг, под политическото и военно върховенство на султана.

Населението на многонационалната румелийска столица Пловдив ( 1878г. наброява 28 000 души, а в края на 1885г. – 33 432) от тях половината българи, 25% турци (7,144), около една седма гърци и гъркомани (5 497), останалите – 2168 са евреи, 1061 – арменци и разни другинационалности.

През седемте румелийски години в Пловдив се издават много книги, 35 вестника и списания.

Сред тях най-видно място заема в-к „Марица” – първата българска печатна медия след Освобождението. Излиза от 2 юли 1878г до 6 септември 1885г. в Пловдив, два пъти седмично (през 1882/1883 – три пъти). Излизат общо 745 бр. Вестник „Марица” се появява като медия по инициатива на тогавашния вице – губернатор на Пловдив Тодор Бурмов и се субсидира от руското гражданско управление. Издател е родоначалникът на книгоиздаването в България - клисурецът Хр. Г. Данов.

Негови редактори последователно са : Гр. Начович, Ив. Гешов, Г.Груев, М. Маджаров, и С.С. Бобчев. Сред сътрудниците на вестника са Ст.Михайловски, Св.Миларов, М.Дринов, Д.Хр.Бръзицов и др.

Медията си поставя задачата да подкрепи изграждането на свободния живот на българския народ, да изразява любовта му към руските освободители и да съдейства за всестранното развитие на културата. В центъра на вниманието му стоят общонационални интереси. Изразява надеждите на Народната партия за осъществяването на национално обединение с помощта на Русия.

Въпреки че непрекъснато проповядва каузата за обединение на българския народ, когато условията за това назряват, вестникът в съзвучие с позицията на царска Русия се обявява против провъзгласяването на Съединението. Успоредно с източнорумелийските проблеми на страниците на „Марица” се дискутират и политическите проблеми в Княжеството, както и богатия обществен живот в него.

След „Марица” по значимост се нарежда вестник „Народний глас” излизал от 24 юли 1879г. до 31 август 1885г. (общо 545бр.) с редактори Иван Вазов и Константин Величков. Други краткотрайни печатни издания са вестник „Южна България” (220 броя) – орган на източно-румелийската Либерална партия.

Излиза в Пловдив, веднъж седмично от 6.01.1993 до 31.08.1885. Основател и главен редактор – Г. Бенев. Сътрудници: И. Салабашев, Гр. Караджов, Сл. Кесяков, д-р П. И. Данчов, З. Стоянов и Д. Тончев. Средствата за издаването му се събират от депутати в Областно събрание, а програмата му е да защитава интересите на отечеството, „като се грижим за опазване на солидарността ни като един неразделен народ”.

Когато в Пловдив се създава БТЦРК, в-к „Южна България” се включва в подготовката на съединението на Северна и Южна България. Възприема се становището, че оставането на Княз Александър I Батенберг на българския престол е необходимо за укрепването на българската държава. Вестникът следи и положението в княжеството, помества информации за най-важното в международната политика, отделя внимание на просветата и икономиката, защитава българското население в Македония.

В Пловдив Иван Берковски започва да издава вестник „Съединение”. Първият брой е отпечатан на 30.12.1882г., а последния на 7.8.1886г. Излизат общо 148 броя.

След държавния преврат на 27.IV. 1881г. дейците на Либералната партия от Княжеството - Петко Каравелов и Петко Р.Славейков емигрират в Източна Румелия. В Пловдив те започват да издават в. „Независимост” (1881-1882) с програма за възстановяване на конституционния режим в Княжеството. Редактори са Ив.П.Славейков, Д.Кр.Попов, Н.Караджов, К.Калчов и др. Вестникът води борба против княз Александър I Батенберг, обявява се против румелийските консерватори Ив. Гешов; стои на русофилски позиции.

Под редакцията на Илия Йовчев от 5 януари – 9 август 1885г. на медийния пазар в Източна Румелия се появява вестник „Народът” (43 броя), „Кукуригу” – хумористичен вестник също в 43 броя от 31 юли 1882 – 20 юни 1883г. Във вестникарската летопис могат да се запомнят и в-к „Положение” на издателя Вълко Нейчов през 1882г. (24 броя).

На 28 май 1885г. вестник „Борба” се ражда като Бог в кошарата на витлеемските овчар, с баща – Захарий Стоянов, редактор, вдъхновител и творител – Захарий Стоянов! Цел единствена – съединение! Средства – едно огнено перо и дързост до безумие. За три месеца в петнайсет броя, Захариевите публикации взривяват българския дух, преливат бента на народното негодувание и удавиха изкуственото отроче на Берлинския конгрес - Източна Румелия.

Това е уникалния път за спечелването на великата кауза – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Пловдивските румелийски вестници отразяват не само събития, но и обществените настроения и тенденции особено през 1882г. след създаването на политически партии и групировки, които понякога се примесват и с личен „привкус” от амбиции. Показателен в това отношение е панагюрецът Вълко Нейчов – депутат, който по-късно е назначен за член на Върховния съд в Пловдив и започва да издава в-к „Положение”.

Като консерватор и бивш човек на Мидхад Паша започва да пише срещу бившия премиер Петко Каравелов и срещу П.Р. Славейков, че са дошли от Княжеството за да развалят спокойствието и рахатлъка... в Източна Румелия, със своите либерални проповеди.

Както пише в очерците си за Източна Румелия Маньо Стоянов, Петко Рачев Славейков му отговаря по свой словесен начин, като написва и изпраща на свои приятел две писма с молба да ги препрати във вестник „Положение” като народни песни, „слушани от Кера Налбантката от с.Чукурлий от С.Катранов”. Нейчов веднага ги публикува (в бр.8), като публично благодари на Катранов за изпращането им. Песните са следните:
I
Никола бре ергенину,
Ергенину харамио,
Иди кажи на майка си,
Че та люби самодива,
Ем та люби, ем та мрази;
Вечер фучи, утром плачи,
Ем си плачи, ем нарежда:
Луди млади харамио,
У мен ела, залюби ма
Да се земим и оженим.
II
Любава пролет настана,
Утиди зима студена,
Дърви са с цветя покриха,
Ем да тий драго да гледаш!
Неда в градина ходяше,
Ем си тя ходи, ем плачи,
И тъжно кахърно нарежда:
Че де си, либе Стоене,
Една ми дума да кажеш;
Вече три години минаха
И теб’та никой не чуе
И никой не знай каде си
Защо мя остави, Стоене,
Във вкъщи сама саминка?
Една ни женска рожбица,
Еленка мило ангелче,
Няма кой да помилва.

„Два часа след пущане броя в продажба," пише Никола Генадиев в мемоарите си, тогава ученик в Пловдивската гимназия, "Вълко Нейчов тичаше като луд из кръчмите да ги събира, но хората ги бяха вече чели и се смееха през глава.”

Началните букви на стиховете образуват акростих: „Нейчев е луд. Луд е Нейчев и извеен”, който той бе разбрал, едва когато един читател му го прочел.

Сред списанията издавани в Източна Румелия се откроява българското месечно научно-книжовно списание „Наука” (1881-1884). Орган на Научно-книжовното дружество в Пловдив. Главен редактор и председател на дружеството е Ив. Вазов. В редакционната колегия влизат К. Величков, С.С. Бобчев, И. Салабашев, Д. Минков, П.Наподков и др. По характер напомня издаваното преди Освобождението в Браила „Периодическо списание”.

Съдържа разделите: „Поезия, разкази и повести”, „По науката и социологията”, „Биографии и описания”, „Критика и библиография”, „Педагогия”, подреждани в различен ред за отделните годишнини. Членовете на редакционната колегия предоставят на Иван Вазов не само редактирането, но дори коригирането и администрирането на списанието.

От 1880 до 1881 година в Пловдив излизат 17 броя от списание „Законоведец”, издавано от хърватина Перец. Както и самото му заглавие подсказва, в него се поместват статии свързани със законодателството, правосъдието и администрацията. През 1885г. Димитър Тончев издава 20 броя от „Съдебен вестник” със задача „да обяснва действуващите в областта закони и правилници”.

Под редакцията на Йоаким Груев се появява педагогическото списание „Училищен дневник” в 12 книжки от 1883 до 1884г. Като орган на Дирекцията на просветата в него се поместват материали свързани с просветното дело, педагогически и други теми.

Освен в Пловдив през седем годишния румелийски период в Стара Загора се издава в-к „Земеделец” (1883-1885г) с издател и редактор Димитър Наумов. Това първо периодично старозагорско издание се явява и първия земеделски вестник след Освобождението, списание „Знание” се издава от книжевното дружество в Стара Загора, под редакцията на Александър Козаров. Своего рода то е едно от първите литературно-научни издания в Източна Румелия.

Публикациите в него са в областта на просветата, книжнината, икономиката, медицината, географията, природата. В Сливен пък се издават вестниците „Българско знаме”, „Съветник”, „Смешлю” и др.

Решителният момент в борбата за защита на българския характер на Източна Румелия са проведените през 1879г избори за Първо областно събрание. Общо в събранието има 41 българи. Така изцяло централното управление на областта е в български ръце. Естествено като официален се налага българският език. Шестимата префекти са българи. От околийските началници 22 са българи, 4 гърци и 2 турци.

От запазените архивирани течения на румелийската периодика, спокойно можем да кажем, че вестникарите са се справяли добре със своите професионално – творчески ангажименти. Очертали са една обективна и пъстроцветна картина на обществено-политическия и културен живот в областта.

Един от редките случаи в многовековната ни история, когато енергията на целия български народ е била насочена към една цел – обединението на Княжество България с Източна Румелия. Кауза, на която южнорумелийските новинари са били съпричастни с делото на будните българи, работели за общонационалния идеал – обединение на Отечеството.

Съединението издига България като геополитически фактор, а победата над Сърбия рязко повишава нейния международен престиж.

Пловдивската революция, както е известно още Съединението, дава само една но много скъпа жертва – м-р Райчо Николов, чиято памет трябва да пазим и тачим.