Според устава „Дейността на Дружеството е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София”.

Първата стъпка е направена с основаването на 3 фонда - „Пенсионен“, „Подпомагане“ и „Журналистически дом“. Дружеството, водено от динамичния си и решителен председател, създава Журналистически клуб, издава свой „Вестник на вестниците”.

Хербст (1875 – 1925 г.) е роден в Одрин в семейството на преселници от Австро-Унгарската империя. Тъй като баща му е инспектор по известната „Хиршова железница” при строежа на линията от Вакарел до София семейството се премества в България.

Бе знаме на хуманната журналистика

Йосиф завършва военно училище, служи в техническа част на Първи пехотен софийски полк, участва в Балканската и Междусъюзническата война, раняван е и има кръст за храброст. Увлича се в журналистиката и започва да пише статии и репортажи в български и европейски вестници.

Става директор на печата и редактор на популярния в. „Време”. Но идва Септемврийското въстание и безмилостната разправа с участниците в него. Хербст се изправя срещу безскрупулните убийства, срещу репресиите на Цанковия режим, разобличава престъпленията в европейската преса. И една нощ безследно изчезва.

Неговото име остава като символ на не само талантлив публицист, но преди всичко и като безукорно честен и принципен човек, чието безстрашие и саможертва могат да бъдат сравнени с най-високите подвизи, познати на хората. Неговото присъствие в историята на българската журналистика е неугасващ пример.

Оставил е и много афоризми, които разкриват основни принципи на хуманната журналистика. Сред тях са:

Никому в угода, на никого напук!

Без цензура всеки може да се бори за идеите си. Майсторството е при цензура да се разбереш с читателите си.

Вестникар, който е постоянно по лов за интервюта, си е преместил ума в краката - може по-добре да тича, отколкото да мисли.

Безпристрастният журналист е журналистически евнух.