Строежът на Международния дом на журналистите край Варна, 1955 г.

Така още при създаването си домът е замислен не само като база за отдих, но и като творчески и идеен център на Международната организация на журналистите (МОЖ) и Съюза на българските журналисти (СБЖ).

В началото на експлоатацията му тук почиват не само журналисти от бъвшия соцлагер, но и колеги от Западна Европа, Азия и Южна Америка, от страни като Палестина, Чили и др. За това свидетелства издадената на руски език в Прага от МОЖ през 1979 г. книга, посветена на 20-та годишнина от откриването на дома.

Тук откриваме информацията, че идеята за създавато на дома е възникнала преди 60 години, а през 1955 г. е обсъдена от участниците в заседанието на Изпълнителния комитет на МОЖ. Конкретните параметри на базата са одобрени на международна журналистическа среща на следващата 1956 г. в Хелзинки, Финландия.

Официалното решение за строителството на МДЖ

Разходите, свързани със строителството на дома са поети от българското правителство, но цялото вътешно оборудване и обзавеждане е дело на националните журналистически съюзи, членове на МОЖ. (По-възрастни колеги са ми разказвали как един от журналистическите съюзи е осигурил осветителните тела, от друг са изпратили пердета и постелъчно бельо, трети е доставил прибори или уникални облицовки.).

МДЖ е открит официално от Жан-Морис Ерман, почетен президент на МОЖ през 1958 г. В специална статия в същата книга г-н Ерман описва създаването на МДЖ като „успешен експеримент”.

Само до 1978 г., когато са отбелязани 2 години от началото на експлоатацията на дома във Варна, тук са почивали около 5 хиляди журналисти от над 50 страни от цял свят. Разходите по пребиваването на някои от тях са се поемали от МОЖ. Такива са били най-вече журналисти от страни с диктаторски и военни режими.

Днес, по-взискателни колеги се мръщят на поостарялата обстановка или размера на стаичките във високия дом. За времето си обаче и трите хотела на МДЖ са били луксозно изпълнение, а някои от архитектурните решения впечатляват и сега. Такива са например уникалните стълбища в Дом №1 и Дом №3.

Трябва да се каже и че самата природа е оформила райско място на морския бряг на терена на МДЖ. После създателите на дома са го облагородили, създавайки уникалната градина. Така че посетителите (и най-вече чужденците) са били запленени първо от природата, а после и от приятелската атмосфера на дома.

За това свидетелства и материал на секретаря на Асоциацията на полските журналисти Зджислав Казимирчук в цитирания по-горе сборник. Той пише, че всеки сезон по 600 полски колеги почиват в МДЖ, но желаещите били три пъти повече. Дори когато българските домакини предлагат за пръв път почивки и през месец април /далеч преди началото на сезона/, за 30-те места се явили 60 желаещи...

Затова наше задължение като наследници на това богатство е да го пазим от безбройните опити за заграбване на тази или онази част от комплекса и да го поддържаме като добри стопани.