Снимки на деца, починали вследствие на вредното влияние на социалните мрежи, изложени пред Върховния съд на Лос Анджелис. През февруари в Калифорния бе дадено началото на съдебен процес във връзка с дейността на социалните мрежи, водеща до зависимост

Страните членки приемат законодателство за забрана на деца да използват социалните мрежи, докато Европейският парламент призовава за строго ограничение от 16 години. 

Тъй като децата прекарват повече време онлайн от всякога, тяхната безопасност се превърна в основен проблем, с широко разпространения тормоз и пристрастяващия дизайн на платформите, се казва в официалния сайт на Европейската комисия (ЕК). За да се предотврати излагането на вредно и незаконно съдържание, както и да се предпазят децата от онлайн хищници, Комисията предлага иновативно европейско решение. Новото приложение за проверка на възрастта е лесно за потребителя и може да бъде настроено с помощта на паспорт или лична карта, което позволява на потребителите да докажат възрастта си, когато имат достъп до онлайн услуги. Приложението е напълно анонимно, работи на всяко устройство и е с напълно отворен код, което означава, че страните партньори по целия свят също могат да го възприемат, посочват от Комисията. 

Приложението е безплатно и лесно за използване решение за подобряване на онлайн безопасността на децата, на което онлайн платформите могат лесно да разчитат. Някои страни от ЕС вече планират да интегрират приложението в националните си портфейли за цифрова самоличност, а председателят на Комисията призова още страни от ЕС и частния сектор да последват примера.

Според ЕК системата е подобна на цифровите сертификати, използвани по време на пандемията от КОВИД-19, които позволяваха на хората да докажат своя ваксинационен статус, посочва „Дойче Веле“. 

Очаква се приложението да подпомогне прилагането на Закона за цифровите услуги на блока, който има за цел да регулира по-добре онлайн платформите. Това включва ограничаване на достъпа до съдържание като порнография, хазарт и услуги, свързани с алкохол.

Сред гражданите на ЕС, 93% са загрижени за психичното здраве на децата, а други 92% определят кибертормоза като основна онлайн заплаха, според проучване на Евробарометър от 2025 година. 

Страните членки на ЕС вече предприемат решителни действия. Франция въведе забрана, насочена към потребители под 15 години. Испания, Австрия, Гърция, Ирландия, Дания и Нидерландия се готвят да въведат подобни правила скоро, припомня „Евронюз“. 

Кристел Шалдемозе, член на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и докладчик по незаконодателния доклад относно минималната възраст за социалните мрежи в целия ЕС, смята, че действията на Комисията са колебливи. 

„Не знам дали забавят [действията] нарочно, но мисля, че са твърде бавни. По този начин се озоваваме с фрагментиран вътрешен пазар, защото толкова много държави вече предложиха възрастова граница“, посочи тя. 

Социалните мрежи се превърнаха в широко разпространена и рискова среда за децата, най-вече поради пристрастяващите дизайни, постоянната свързаност, силната персонализация и инструментите с изкуствен интелект (ИИ).

През 2022 г. 96% от 15-годишните са били активни в социалните медии, като 37% са прекарвали повече от 3 часа на ден в тези платформи. Тийнейджърките са склонни да ги използват повече, установи проучване от 2025 г. на Съвместния изследователски център (JRC), провеждащ проучвания в подкрепа на политиките на ЕС. 

Сред 9-15-годишните ежедневното ползване често достига три часа, докато 78% от тийнейджърите на възраст от 13 до 17 години проверяват устройствата си поне веднъж на час. Една четвърт признават, че се борят с нефункционални интернет навици, сочи незаконодателният доклад на Европейския парламент от ноември 2025 г.

Почти 99% от тийнейджърите на възраст 16-17 години са участвали активно (създаване на потребителски профили, публикуване на съобщения, използване на Фейсбук, Екс и др.) в социалните медии през 2025 г., според Евробарометър. JRC предупреждава, че неконтролираното използване на социални медии вреди на психичното здраве на децата, повишавайки нивата на депресия и тревожност. Насилственo, сексуализиранo или водещо до хранителни разстройства онлайн съдържание, може да повлияе на развитието на мозъка и социалното поведение на децата.

Шейсет процента от тийнейджърките показват симптоми на депресия в сравнение с 35% от момчетата от същата възрастова група. Шейсет и пет процента от момичетата изпитват тревожност, като при момчетата тези проценти са 41, разкрива проучването на JRC.

Тъй като много интернет платформи са насочени предимно към възрастни, техните бизнес модели, основани на реклами, имат сериозни последици за по-младите потребители, насърчавайки зависимостта.

Сред подрастващите в Европа, Централна Азия и Канада, 36% поддържат постоянен контакт чрез социалните медии, 11% показват проблемно използване, като сред момичетата (13%) се съобщава за по-високи нива отколкото сред момчетата (9%), според доклад на Световната здравна организация от 2024 г. 

На 8 април 2026 г. гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви забрана за социалните медии за деца под 15 години. Законът, който влиза в сила през януари 2027 г. и все още очаква одобрение от парламента, блокира непълнолетни, създаващи акаунти в социалните платформи, изисквайки от тях да налагат стриктно потвърждаване на възрастта или да бъдат изправени пред финансови санкции. 

Ходът беше провокиран от данни, показващи, че 75% от децата в Гърция в началните училища са активни в социалните мрежи, докато 48% от тийнейджърите съобщават за отрицателни ефекти върху психичното здраве.

Общественото настроение също достигна своя връх, като 80% подкрепиха забрана след решението на САЩ от март 2026 г., което обяви, че големите технологични платформи са отговорни за пристрастяващия дизайн на приложенията. Надграждайки върху успеха на забраната, наложена от Атина, за смартфони в училищата от 2024 г., правителството посочи чувството на постоянна умора и лишаването от сън сред подрастващите като катализатор на ограничението.

Гърция се присъединява към други страни от ЕС. През януари 2026 г. Франция одобри законопроект за забрана на социалните медии за лица под 15 години, позовавайки се на „неотложна здравна ситуация“ и необходимостта от защита на непълнолетните от кибертормоз и психологическа вреда. През февруари 2026 г. Испания обяви планове за забрана за лица под 16 години, за да се „опитоми дигиталният Див Запад“, докато Австрия, Дания и Словения разработват забрани за лица под 14, 15 и 15 години съответно.

Италия и Ирландия проучват забрани за лица под 15 и под 16 години съответно, докато Германия и други държави обсъждат възрастови ограничения или „младежки версии“ ​​на платформите. Те са мотивирани от нарастване на проблемите с психичното здраве и искат да държат технологичните гиганти отговорни за пристрастяващите дизайни на платформи, следвайки прецедента, създаден от първата в света забрана за лица под 16 години в Австралия през 2025 г.

Платформите носят основната отговорност, а националните регулатори налагат спазването на правилата чрез надзор и глоби. Докато правилата на ЕС, като Закона за цифровите услуги (DSA) и Общия регламент за защита на данните (GDPR), установяват основни защити за непълнолетните, националните забрани отиват по-далеч, като определят строги възрастови ограничения и увеличават отчетността за технологичните компании.

Съвсем наскоро ЕК предложи практически мерки, като например лични акаунти по подразбиране за непълнолетни и ограничения за пристрастяващи функции като автоматично предлагане на съдържание и безкрайно скролване. Части от Закона за изкуствения интелект, със забрани, действащи от февруари 2025 г., забраняват конкретно системи, които използват подсъзнателни техники или експлоатират уязвимостите на децата, за да променят поведението им. Законът за цифрова справедливост (DFA), чието официално предложение се очаква да бъде представено в края на 2026 г., ще затегне правилата за дизайн на платформите, като забрани пристрастяващите функции. 

В центъра на тази рамка е Законът за цифровите услуги (DSA), важен регламент за преструктуриране на онлайн платформите. Предложен от Комисията през 2020 г., той беше одобрен от Европейския парламент и Съвета през 2022 г. и влезе в сила през февруари 2024 г. след поетапно внедряване.

DSA изисква от платформите да защитават потребителите, като приоритет са непълнолетните. Това включва по-безопасни настройки по подразбиране, модериране на съдържание и ограничения върху целевата реклама. Той също така установява нова система за правоприлагане, включваща национални координатори за цифрови услуги и надзор на ниво ЕС.

След DSA, гражданите на ЕС видяха повече прозрачност, по-силни права на потребителите и ограничения на вредните практики. Потребителите вече имат по-ясни начини за докладване и обжалване на решения относно съдържанието, докато непълнолетните се възползват от по-строга защита на поверителността и намалено излагане на определени реклами.

Опозиционни политически фигури обаче, като членовете на испанската партия „Вокс“ и Християнсоциалният съюз в Германия, считат тези забрани за прекомерна правителствена намеса, твърдейки, че образованието, родителският контрол и дигиталната грамотност биха били по-ефективни от пълните ограничения. 

Тази гледна точка се споделя и от защитниците на правата на потребителите. Оливия Браун, служител по политиките в глобалната потребителска група „Юрокънсюмърс“ (Euroconsumers), смята общите забрани за политически пряк път, който освобождава платформите от отговорност.

„Забраната на социалните мрежи не прави интернет по-безопасен. Тя просто премахва проблема от поглед. Това, от което непълнолетните се нуждаят, е безопасност, вградена в платформите по дизайн, реален потребителски контрол и алгоритми, които те могат сами да оформят, а не врати, които просто се затръшват, само за да се отворят широко в момента, в който навършат 18 години“, посочи Браун. 

Въпросът е политически чувствителен и забраната в целия ЕС рискува да изостри поляризацията. Вместо това, Комисията първо пуска приложението за проверка на възрастта като инструмент, чрез който държавите членки да прилагат свои собствени национални забрани.

Опасения относно приложението възникват и заради последиците за поверителността, лекотата на заобикаляне (например чрез ВиПиЕн) и опасенията, че може да измести отговорността от платформите, за разлика от други регулаторни инструменти, въведени от ЕС. 

Възрастовите ограничения в социалните платформи значително засягат обхвата на тийнейджърите - бизнесите губят основна социална група, която движи онлайн активността, което води до намалени приходи от реклами и от трафик. 

Разходите, съответно, може да се увеличат, тъй като компаниите трябва да подобрят системите за гарантиране на възрастта и процесите за родителско съгласие. Те са скъпи и сложни поради необходимостта от усъвършенствани технологии за проверка на самоличността и защита на данните.

Забраната за пристрастяващи дизайнерски функции и алгоритми налага нов дизайн на продуктите, увеличаване на инженерните разходи и забавяне на пускането на пазара на ЕС. 

В продължение на години един от най-силните аргументи на гигантите в социалните медии срещу възрастовите ограничения е, че проверката не е възможна без изграждане на инфраструктура за наблюдение, по-лоша от проблема, който решава, информира „Франс 24“. 

В рамките на 24 часа експерти по киберсигурност и поверителност съобщиха за недостатъци в дизайна на приложението на ЕК. Основателят на Телеграм Павел Дуров го нарече „с хакерски дизайн“.

Консултантът по сигурността Пол Мур публикува видео в „Екс“, цитирано от „Политико“, показващо заобикаляне на удостоверяването в рамките на две минути.  

Това се случва, след като френският президент Еманюел Макрон свика видеоразговор с лидери от Испания, Италия, Нидерландия и Ирландия, заедно с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, настоявайки за сплотен европейски подход за защита на децата в онлайн среда.

Експертите казват, че все още има ключови решаващи фактори. ВиПиЕн мрежите остават заобикалящо решение. Трудно е тийнейджър, използващ потвърден вход на родител, да бъде наблюдаван постоянно. А застъпнически групи предупреждават, че рисковете се развиват бързо, като ИИ вече променя това, което младите потребители виждат онлайн. 

„Изкуственият интелект определено усилва всички рискове, които вече са свързани със социалните медии“, каза Франческа Пизану от “Юрочайлд“ (Eurochild), мрежа от над 200 организации от 42 страни, работещи в защита на правата и интересите на децата. 

„Някои рискове са например свързани с дезинформация, която може да бъде създадена чрез ИИ. Знаем, че децата и младите хора като цяло разчитат на социалните мрежи, за да получават новини и да бъдат информирани. Така че определено, ако децата са постоянно изложени на въздействието на социални мрежи и не са способни да разпознават фалшиви от истински новини, това е много важно съображение“, предупреди Пизану. 

Обзорът е на БТА.