Норвежкият Нобелов комитет обяви днес в Осло името на тазгодишния носител на Нобеловата награда за мир.
Южноафриканската юристка Наванетхем „Нави“ Пилай спечели Нобеловата награда за мир за 2026 г, съобщи Euronews.
Коя е Наванетем „Нави“ Пилай
Бивша съдийка в Международния наказателен съд (МНС) и Международния наказателен трибунал за Руанда (МНТР)
Наванетем (Нави) Пилей е родена на 23 септември 1941 г. в Южна Африка в семейство на родители от индийски произход, принадлежащи към тамилската общност. Израства в бедно семейство по време на апартейда и се сблъсква с множество форми на дискриминация и социални ограничения. Този опит оказва съществено влияние върху професионалния ѝ път и ангажираността ѝ със защитата на човешките права. Баща ѝ работи като автобусен шофьор на няколко места, а майка ѝ се грижи за дома и децата. Образованието е приоритет в семейството, а родителите ѝ насърчават както синовете, така и дъщерите си да учат, нещо необичайно за онова време. Въпреки усилията им обаче, апартейдът сериозно ограничава възможностите за социална мобилност на хората, подложени на расова дискриминация. В интервю Пилей описва детството и израстването си като трудни, тъй като е трябвало да преодолява препятствията, създадени от системата на апартейда. Родителите ѝ полагат големи усилия, за да осигурят най-необходимото за осемте си деца.
В началото на 60-те години Пилей постъпва в Университета в Натал, Южна Африка, където придобива бакалавърска и юридическа степен. По време на следването си участва активно в студентски инициативи, протести и бойкоти срещу апартейда. След като започва да практикува право, продължава образованието си в Съединените щати. През 1982 г. получава магистърска степен по право (LL.M.) от Юридическия факултет на Харвардския университет, а през 1988 г. придобива докторска степен по юридически науки (S.J.D.) от същата институция. Така тя се утвърждава като една от забележителните южноафрикански юристки, получили висше юридическо образование в Харвард. Образованието ѝ в Южна Африка и САЩ поставя основите на дългогодишната ѝ кариера в областта на правото и международната защита на човешките права.
През 1967 г. Пилей става първата жена, открила собствена адвокатска кантора в провинция Натал, Южна Африка. Като адвокат тя защитава активисти срещу апартейда и допринася за разкриването на случаи на изтезания и нечовешко отношение към политически затворници. Личният ѝ опит с расовата дискриминация укрепва решимостта ѝ да защитава хората, чиито права са нарушавани от репресивната система. В продължение на десетилетия тя работи за защита на гражданските свободи и за осигуряване на справедлив процес на хората, преследвани заради политическите си убеждения. През 1980 г. започва преподавателска дейност в Университета в Натал, като същевременно продължава професионалната си работа в областта на правото.
Стремежът на Пилей към равноправие определя и ангажираността ѝ с правата на жените и на уязвимите групи. През 1992 г. тя става съоснователка на международната организация за защита на правата на жените „Equality Now“. През 1995 г. е назначена за заместник-председател на Съвета на Университета в Дърбан-Уествил. През същата година, след края на апартейда, е назначена за временно изпълняваща длъжността съдия във Върховния съд на Южна Африка. Тя става първата чернокожа жена, заемаща съдийска длъжност в този съд. През май 1995 г. Общото събрание на ООН я избира за съдия в Международния наказателен трибунал за Руанда. Пилей работи в трибунала осем години, като от 1999 до 2003 г. е негов председател. По време на мандата си допринася за развитието на международното наказателно право и за утвърждаването на отговорността за тежки нарушения на човешките права.
Един от най-значимите ѝ приноси е участието ѝ в делото „Прокурорът срещу Жан-Пол Акайесу“. През 1998 г. съдебният състав, в който участва Пилей, постановява историческо решение, признаващо, че изнасилването и сексуалното насилие могат да представляват актове на геноцид, когато са извършени с необходимото намерение за унищожаване на защитена група. Решението се превръща във важен прецедент в международното наказателно право и утвърждава значението на сексуалното насилие в контекста на геноцида и престъпленията срещу човечеството.
През 2003 г. Пилей е избрана за съдия в Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия. Тя работи в съда до 2008 г., когато напуска поста, за да поеме длъжността върховен комисар на ООН по правата на човека. Назначението ѝ е одобрено от Общото събрание на ООН през юли 2008 г., а тя официално встъпва в длъжност на 1 септември същата година. В качеството си на върховен комисар Пилей работи за укрепването на международната защита на човешките права, за борбата срещу дискриминацията и за защита на правата на хората, чиито свободи са застрашени. Дейността ѝ обхваща широк кръг въпроси, включително равенството между половете, расовата дискриминация и защитата на уязвимите общности.
Пилей има значителен принос за развитието на правото и международната защита на човешките права. Тя проправя път за жените и за хората, изправени пред расови и социални бариери. Като първата жена, открила адвокатска кантора в провинция Натал, и първата чернокожа жена, назначена за съдия във Върховния съд на Южна Африка, тя се превръща във вдъхновение за поколения юристи. Професионалният ѝ път показва, че е възможно да се преодоляват дълбоко вкоренени системи на дискриминация и неравноправие. Чрез работата си в националните съдилища, международните трибунали и Организацията на обединените нации Пилей последователно отстоява принципите на равенство пред закона, справедливост и зачитане на човешкото достойнство.
Copyright © 2022
Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.