СЕМ е изпратил до ЦИК 54 сигнала за възможни изборни нарушения

  • 05.11.2026
  • СБЖ
  • Майя Любомирска
Стопкадър от заседанието на СЕМ. Снимка: Майя Любомирска

Регулаторът ще представи на специален форум цялостен доклад за отразяването на изборите, както и социологическо проучване за обществените нагласи и ролята на медиите

Съветът за електронни медии(СЕМ) съобщи днес по време на редовното си заседание, че е изпратил до Централната избирателна комисия(ЦИК) 54 сигнала за възможни нарушения на Изборния кодекс по време на предизборната кампания и в дните на гласуване за президент и вицепрезидент.

Сигналите са за възможни нарушения на линейни и нелинейни медии по време на компанията, както и в деня за размисъл преди балотажа, по време на изборния ден и до 2 октомври включително.

Голяма част от сигналите са свързани с оповестяването на резултати от социологически изследвания преди 20 часа в изборния ден, както и за забранена агитация в деня на размисъл и в изборния ден.

Председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова съобщи, че регулаторът ще представи на специален форум цялостен доклад за отразяването на изборите, както и социологическо проучване за обществените нагласи и ролята на медиите По думите й публичното представяне на цялостния доклад за медийното отразяване на президентските избори ще бъде в рамките на едномесечния срок след приключването на изборите, като е предвидено в Изборния кодекс и споразумението между СЕМ и ЦИК.

Медийният регулатор ще представи и социологическо проучване за медийните нагласи на гражданите и ролята на медиите при формирането на решението им за президентския вот. При представянето, което Наплатанова предложи да бъде в периода 17-20 ноември, ще бъдат поканени представители на обществените медии, неправителствени организации и ЦИК.

Членът на СЕМ Къдринка Къдринова подчерта значението на езика и тона на медийното отразяване и публичната комуникация, като наблегна на факта, че кампанията е била силно поляризирана и конфронтационна.

Къдринова каза още, че не всички смущаващи послания в ефира и онлайн пространството представляват нарушения на закона, но в цялостната картина се открояват негативизъм и конфронтация, като тази тенданция се запазва и след изборите. Езикът на омраза, личните нападки и обиди на физическа и полова основа се засилват.

Проблемът е особено видим в социалните мрежи, но засяга и традиционни медии, които чрез интервюта и предоставяне на национален ефир на определени лица могат да легитимират послания, характеризиращи се с език на омразата, каза още Къдринова.

Тя обърна внимание и на послания, които засягат етническия мир в страната, и призова журналистическата общност да допринесе за нормализиране на обществения диалог, намаляване на напрежението и представяне на различните гледни точки.

„Не на омразата, да на разума и на конструктивния разговор в името на общото добруване“, призова Къдринова.

Д-р Наплатанова посочи, че въпросите, поставени от Къдринова, ще бъдат сред темите на предстоящата публична дискусия. По думите ѝ кампанията е преминала в безпрецедентна среда в социалните мрежи, а нарушенията, наблюдавани в националния ефир, са били повече в сравнение с обичайното за предизборни кампании, включително при избори за различни институции

България