СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

Проф. Искра Баева с равносметка на 37-та годишнина от 10 ноември 1989 г.

10.11.2026
Фейсбук
Проф. Искра Баева

Проф. Искра Баева

Авторитетната историчка проф. Искра Баева направи във Фейсбук кратък обзор на промените в обществото ни през 37-те години преход.

Ето какво написа проф. Искра Баева на профила си във Фейсбук в навечерието на 37-ата годишнина от 10 ноември 1989 г.:

Действително беше ликвидирана цензурата – вече всеки може да говори каквото си иска без опасения, че ще бъде арестуван. Но май го правим само в социалните мрежи с пълното съзнание, че гласът на недоволните българи не може да промени нещо.

Действително беше възстановен политическият плурализъм. На мястото на единствената партия-държава гражданите имат възможност да се самоорганизират, в резултат на което се създадоха десетки партии, но с финансови и властови възможности разполагат само онези, които неизменно присъстват в парламента, без да предлагат истинска обществена алтернатива. Политическият плурализъм демонстрира ограничеността на парламентарната демокрация, останала зависима от финансовите интереси, а нарастваща част от гражданите не се чувстват представени от нито една партия, затова не си правят труда да гласуват.

Действително бяха ликвидирани привилегиите за величията от БКП, но се появиха нови елити с неизмеримо по-големи права от редовия българин, дължащи се на дебелината на портфейла.

Действително беше ликвидирана комунистическата идеологизация, но беше наложен антикомунистически идейно-политически канон.

Действително образованието беше реформирано, но в хода на реформата беше разрушена образователната традиция, без не се повиши качеството на образованието.

Действително бяха ликвидирани ограниченията за пътуване в чужбина и сега може да се пътува из цял свят. Но за много българи пътуването стана или финансово непостижимо, или се трансформира в принудително търсене на временна или постоянна работа в непрестижни сектори в чужбина. Свободата за пътуване превърна стотици хиляди българи в гастарбайтери.

Действително беше дадена свобода на частната инициатива, но оттеглянето на държава от икономиката доведе до доиндустриализация и стотици хиляди работници и специалисти загубиха препитанието си. Новите предприятия са модерни, но главно обслужващи големи чуждестранни производители.

Действително органите на реда вече не са идеологически страж, но разпадането на силите за сигурност разми границата между законност и престъпление, а в България се създадоха престъпни структури. Полицията, прокуратурата и съда бяха подчинени на нерегламентирани политически и престъпни структури.

Действително бяха ликвидирани ергенският данък и жителството, но масовата миграция и емиграция превърна демографската криза в катастрофа и застраши бъдещето на нацията.

Само добро пожелание остана лозунгът: пазарна икономика – да, пазарно общество – не.

Ще завършва размислите си за 37-те години на промени с цитат отпреди 25 века: „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни”. (Конфуций).

Нека всеки днес избере от какво иска да се срамува!