Част от медиите са излъчвали многократно кадри с тежко деформирани и горящи автомобили след катастрофата на автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември без предварително предупреждение за потенциално смущаващото им въздействие върху аудиторията

Това показват предварителните резултати от фокусирано наблюдение на Съвета за електронни медии (СЕМ), представени на днешното заседание на регулатора, съобщи БТА.

Наблюдението обхваща периода от 10 до 12 ноември и включва новинарските емисии и актуално-публицистичните предавания на осем телевизионни и две радиопрограми с национален териториален обхват и политематичен или новинарски профил. Проследява се и съдържанието на онлайн медийни услуги, вписани в публичния регистър на СЕМ.

Целта на наблюдението е да се оцени съответствието на разпространяваното съдържание със Закона за радиото и телевизията и с професионалните етични стандарти. Сред критериите са своевременността, достоверността и точността на информацията, обозначаването на източниците, зачитането на човешкото достойнство и личната неприкосновеност, както и наличието на неоправдана сензационност при отразяването на събитието, е посочено в доклада. 

Първоначалните резултати показват, че наблюдаваните медии в значителна степен изпълняват информационната си функция, като предоставят своевременна информация и периодично я актуализират, както и осигуряват достъп до различни информационни източници. Установени са различия във времето на първоначалното съобщаване за произшествието и в редакционния подход.

В началните часове широко са използвани снимки и видеозаписи на очевидци, включително публикувани в социалните мрежи. Според доклада това поставя въпроси за предварителната проверка на материалите, обозначаването на произхода им и редакционната преценка за възможното негативно въздействие на чувствителното съдържание. С напредването на деня отразяването се разширява с кореспондентски материали, преки включвания, официална информация и практически полезни сведения за пътната обстановка, медицинската помощ и възможностите за кръводаряване.

Като съществен проблем в доклада се откроява излъчването на близки кадри на тежко деформирани и горящи автомобили без предварително предупреждение за потенциално смущаващото им въздействие. В някои програми тези изображения са повтаряни многократно, включително в последващи информационни емисии. Според наблюдението повторното им излъчване невинаги добавя нова информация, но може да засили емоционалното въздействие върху аудиторията.

Отделно внимание е отделено на отношението към пострадалите и очевидците. Наред с примери за сдържан и съпричастен журналистически подход, са установени интервюта, при които въпросите акцентират върху непосредственото травматично преживяване на участниците в събитието. В същото време наблюдението не констатира общ стремеж към сензационност. В голяма част от информационното отразяване преобладават сериозни журналистически подходи и съпричастност към пострадалите.

Отчетени са и добри журналистически практики – ясно обозначаване на непотвърдените сведения, предоставяне на практически полезна информация, техническа обработка на чувствителни изображения и сдържаност при интервюирането на пострадали.

Според доклада от мониторинга първоначалните резултатите потвърждават необходимостта от баланс между обществен интерес от своевременното и пълно информиране и отговорността на медиите да зачитат човешкото достойнство, личната неприкосновеност и емоционална уязвимост на хората, които са засегнати от тази трагедия. 

„Наблюдението ще обхване и вчерашния ден на траур в държавата“, посочи председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова и уточни, че изнесените днес данни са предварителни констатации. 

Д-р Симона Велева, член на СЕМ, постави въпроса дали общественият отзвук от трагедията ще доведе до последващо обсъждане на мерки и политики за превенция на пътнотранспортните произшествия. Тя отбеляза, че дирекция „Мониторинг и анализи“ на СЕМ е действала изключително експресно. По думите й медиите са информирали бързо и подробно и са изпълнили информационната функция. „Виждаме, че основният проблем е визуален - виждаме, че кадри на смачкани и горящи автомобили са излъчвани без предупреждение и без замъгление, често от социалните мрежи без посочен източник и после многократно се повтарят“, посочи тя.

Д-р Велева уточни, че единствено БНТ за момента замъглява лицата на пациенти и закрива регистрационните номера на автомобилите, но това се случва следобед. По думите й, когато има такава кратка времева рамка, медиите първо реагират, а след това започват да включват различни редакционни стандарти, за да могат да поднесат съдържанието по по-подходящ начин. 

Пролет Велкова, член на СЕМ, каза, че на този етап се въздържа от категорични оценки, тъй като представените данни са от кратък период и не дават цялостна картина. Според нея е разбираемо професионалното желание на медиите да информират възможно най-бързо, но липсата на предупреждения при излъчване на трудни за възприемани кадри е проблем, който заслужава внимание. „Колкото и да сме критични по отношение на работата на колегите и взискателни по отношение на това да спазват етични стандарти, трябва да имаме предвид изключителната сложност на отразяване на такава огромна трагедия. Това е наистина нещо, което мисля, че никога не се е случвало, не е познато в този мащаб“, отбеляза Велкова.

Галина Георгиева, член на СЕМ, каза, че и към днешна дата липсват такт, умереност, въздържание и редакционна преценка при отразяването на трагедията, включително в търговските медии. „Вярвам, че търсенето на допълнителна информация ще продължи да се случва до изясняване на случилото, но ми се иска това да се случва в един висок професионализъм и да видим въздържание и премереност в ефир“, каза тя.

Председателят на СЕМ призова журналистите и редакционните екипи да проявяват съпричастност към близките на загиналите, пострадалите и очевидците, които също са преживели травматично събитие. „Отразявайки тази трагедия, трябва да се има предвид и паметта на загиналите и да се щадят техните близки, както и състоянието на ранените. Хората, които бяха включвани като свидетели от мястото, са също подложени на травма и са в шок. И трябва да се уважава тяхното състояние. Трябва винаги да се помни, че преди да сме журналисти, сме хора и е редно да се водим първо от съпричастност и емпатия“, каза д-р Наплатанова.

Тя подчерта, че е важно да се преценява какви кадри и свидетелства се показват непосредствено в ефир, както и да се избягват категорични оценки и етикети, преди да са изяснени фактите.

Според д-р Наплатанова големите медии са се справили сравнително добре с отразяването въпреки констатираните пропуски. Тя посочи, че след приключване на наблюдението окончателният доклад ще бъде публикуван и изпратен на Комисията по журналистическа етика за допълнителна оценка.

Докладът бе приет с пет гласа „за“. В рамките на заседанието бяха разгледани и доклади от дирекция „Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност“.