Френският медиен регулатор е разтревожен за сигурността на журналистите

  • 20.11.2026
  • БНР/ СБЖ
Регистрирани са 71 случая на възпрепятстване на работата на журналистите по време на протестите във Франция. Снимка: ЕПА

Председателят на френския регулатор на аудиовизуалните медии Arcom Мартен Аждари определи като "тревожно" нарастващото равнище на нападенията и заплахите срещу журналисти във Франция.

В интервю за радио RTL, на което се позовава БНР, той изрази безрезервна подкрепа за представителите на медиите, които стават обект на агресия на терен, в телевизионните студиа и дори в редакциите. По думите му, подобно напрежение е безпрецедентно по своя мащаб.

Както сайтът на СБЖ вече ви информира, през последните дни журналистическите синдикати и ръководствата на медии, сред които и френската информационна агенция AFP, осъдиха прояви на насилие от страна на силите на реда срещу журналисти. Става дума за удари с полицейски палки и дори изстрел с гумен снаряд, въпреки че журналистите са носели съответните обозначителни символи, че са представители на медиите.

Десетки случаи на ранени журналисти са регистрирани от началото на протестите. Репортери и служители на новинарски канали са били нападани от демонстранти. В Лион е започнало разследване за групово нападение от маскирани лица срещу екип на телевизия BFMTV.

Според информация на организацията "Репортери без граници" 74 журналисти са били възпрепятствани да отразяват протестите, като в 54 от случаите са замесени органите на реда. Регистрирани са 47 случая на физическо насилие, 31 от които са извършени от представители на полицията. Журналистически синдикати и медийни ръководства, сред които и това на Франс прес, осъдиха действия на силите на реда като удари с палки и изстрел с гумен снаряд срещу журналисти, носещи отличителни знаци.

Мартен Аждари коментира и публичните критики на политици към журналисти, като подчерта, че сплашването е недопустимо. Той подкрепи и идеята за дебат във френския парламент, след като петиция за премахване на телевизия CNews от националния аудиовизуален пейзаж събра над един милион подписа. По думите му, парламентът не е обсъждал свободата на аудиовизуалното изразяване и медийния плурализъм от десет години, въпреки настъпилите промени в медийната среда, развитието на информационните канали и социалните мрежи.