Книгата „Медийната екосистема. Предизвикателствата на трансформацията“ на доц. Симеон Василев излезе преди дни от печат на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Прочитам я на един дъх – интересна и увлекателна е не само като моментна снимка на съвременната ни медийна действителност, но и като препратки и асоциации, с които той винаги прави интересни и занимателни книгите си. Звъня му по телефона и веднага ги питам: Кога ще е премиерата на „Медийната екосистема“? Отговорът му е изненадващо провокативен: „Написах я за студентите“.

Разбира се, че е за студентите, след като доц. Василев преподава тъкмо този курс „Медийна екосистема“ и както сама съм се убедила, бъдещите колеги проявяват особено голям интерес към лекциите му. И няма как да бъде по друг начин. Той не само е интересен събеседник, но и провокира към размисли своите слушатели. А това не е лесна работа. Симеон Василев води и курсовете „Политическо лидерство в Европа“, „Културно-исторически взаимовръзки и медийно съдържание“, „Управление на медийно съдържание и целеви аудитории” и „Функции на институционалния говорител”.

И все пак „Медийната екосистема“ е една от основните дисциплини за студентите, защото е нещо като увод в цялата проблематика, свързана с масовата комуникация, включително с журналистиката. Но най-вече с комуникационния мениджмънт - управлението на комуникации изисква изключително познание на медийните системи, казва ми Симеон Василев в началото на нашия разговор.

- Моето скромно мнение е, че един от акцентите в новата ти книга „Медийната екосистема. Предизвикателствата на трансформацията“ са новите медии и взаимодействието им с традиционните медии. Така ли е?

- Книгата разглежда медийната екосистема като един жив организъм, върху който влияние оказват обществените промени, предизвикани най-вече от дигитализацията и глобализацията. Централната тема в тази книга е ключовата роля на медийната екосистема за всички обществени системи и за тяхното нормално функциониране. Аз съм погледнал на медийната екосистема като към един сложен и многофункционален организъм. Той е силно повлиян от технологии, които трансформират всички вътрешносистемни аспекти на медийната система по принцип – културни, социални, политически, икономически, професионални. Винаги правя една уговорка – толкова са динамични процесите, че в крайна сметка ние разполагаме с една моментна снимка и ще бъде донякъде лекомислие да правим веднъж завинаги дадени изводи.

- Пишеш и за размиването на границата между журналистиката и пиара. Това е толкова сериозен проблем.

- Да това е още един процес, който е от огромно значение за журналистиката като професионална роля – размиването на границите между журналистика и пиар. PR съдържанието все повече си пробива път за сметка на журналистическото съдържание. Много изследователи и професионалисти от практиката констатират т.нар. симбиоза между журналистика, PR и реклама. Една от многото причини за това е трансформацията на съществуващите медийни бизнес модели, заради новите технологии и дигитализацията.

Процесът на трансформация в медийната екосистема съчетава социалната промяна с глобална свързаност, качествено изменение на публичната комуникация и количествено нарастване на медийното съдържание.

- Озаглавил си една от главите на книгата „Медийната екосистема на съвременния Музейон“. Защо Музейон?

- Просто направих една асоциация с това, че в крайна сметка медийната екосистема, всичко това, което се случи със социалните мрежи, с интернет и всевъзможни платформи – това си е наистина един съвременен Музейон, който съхранява знание.

Дигиталната революция предизвика социален прелом и нова социализация на Хомо сапиенс, за когото съмнението на Декарт „cogito ergo sum“ – „Мисля, следователно съм“ има медийни характеристики. Медийната екосистема предизвиква съмнението – мисля медийно, следователно съм.

Следователно, универсумът на медийната екосистема се определя от много фактори – класическите и новите медии, компютърът и мрежата, медийната среда на комуникационния процес и техноеволюцията, журналистическите принципи и медийните стандарти в социалните, политическите, културните и правните аспекти на обществените отношения.

Именно затова стабилността на сложната и многофункционална медийна екосистема е бариера пред все по-заплашителния процес на дехуманизация, свързан с новата технологична среда и алгоритмизацията на публичните комуникации и медийното съдържание. Този процес на дехуманизация е провидял още преди век чешкият писател Карел Чапек в пиесата R.U.R. (Росумски универсални роботи). Пиесата, написана в съавторство с брат му Йозеф Чапек, е за „бунта на машините“, които постепенно започват да имат емоции и чувства, и могат да бъдат сбъркани с хора.

- А парадигмата на мрежовото общество?

-Това е една парадигма, на която все повече трябва да обръщаме сериозно внимание. Обществените отношения очевидно придобиват нови измерения от гледна точка на общуването, от гледна точка на професионалната роля на журналистиката. Тези процеси на трансформация поставят журналистиката и медиите пред едни много големи предизвикателства – икономическа криза на традиционните медии, кризата в качеството на журналистиката и много други. Най-тежката възможна криза, е криза на идентичността.

За нея е необходим един нов поглед – за която настоявам във всеки един ред от тази книга – нов поглед, който да стимулира една нова медийна култура. Да се посрещнат тези предизвикателства и към журналистика, и към медии , и особено към журналистиката като важна част от публичната сфера. Всички тези, които пророкуват нейната гибел, дали се замислят за това че без журналистика ние ще изгубим най-важното средство за нашата социална ориентация.

- Дали като говориш за идентичността, имаш пред вид и това че в много случаи личните блогове са новото място за себеизявата на журналиста, притиснат от редакционна и автоцензура?

- Точно това имам пред вид. Имам пред вид първо разминаването на границата или разграничението автор – аудитория. Очевидно е, че аудиторията е един пълноценен, пълноправен автор и съавтор на медийно съдържание. Това е нещо много интересно, защото още Бертолд Брехт е си е мечтал за нещо такова, когато е слагал основите на теорията на радиото. Минали са близо 100 години оттогава.

А иначе с личните блогове това поставя всички редакции на традиционните медии в една доста интересна ситуация. Защото един журналист поради много причини – например редакционна политика - запушва му се устата или не може да си изрази мнението , той ще го направи в личния си блог. Това е от огромна полза за нашата информираност, за многообразието от мнения. Но в същото време - не мога да си представя какво се случва с достоверността на информацията, върху която се градят всякакви мнения, анализи и т. н., когато не са минали през т. нар. редакционни стандарти, за да я има журналистическата почтеност към читатели и слушатели.

- Тук става въпрос към личната съвест и морал на пишещите и разпространяващите медийно съдържание, нали?

- И нещо, на което аз много настоявам: всички говорят за медийната грамотност, но тя не засяга толкова журналистите, тя засяга преди всичко аудиторията, защото да изисква медийна компетентност от журналистите може само медийно грамотна аудитория. И някак това убягва от вниманието на мнозина.

- Има едно много впечатляващо заглавие в книгата ти - „Свободата на словото е решението“. Толкова е категорично?!

- Категорично е защото особено в новите условия са големи предизвикателствата пред това, което ние разбираме под свобода на словото. Тази конфронтация между регулирани традиционни медии и нерегулирани платформи поставя свободата на словото меко казано в едно неуютно положение. Свободата на словото е много важна, но също така е важно и словото на свободата. Особено при това размиване на границите между автор и аудитория, което на практика предопределя и разбирането ни за нова медия.

Липсата на регулация спрямо дигиталните медии и особено на социалните мрежи – това е голямо предизвикателство, защото те са транснационални. Те са глобални. Това засяга регулативните механизми във всяка една отделна страна. Слава Богу, ние сме в Европейския съюз и се полагат всички усилия да се синхронизира и хармонизира законодателството в областта и на медиите. Тази глобалност на социалните мрежи очевидно е много голям проблем. И това е вече въпрос на институционалното осмисляне на този проблем.

Традиционните медии са защитени във всяка една демократична конституция. Докато със социалните мрежи нещата не стоят така. Всяка една платформа си има свой регулаторен механизъм. В крайна сметка кой какво, как и защо публикува на платформата е от изричната компетенция на платформата.

Тук става въпрос и за това, което наричаме саморегулация на традиционните медии, аз не мога да видя тези саморегулиращи функции в социалните мрежи.

Проучване на Института „Ройтерс“ за 2022 г. стига до извода, че все повече хора избягват новинарското медийно съдържание, а в много страни доверието в журналистиката продължава да намалява. В САЩ например три четвърти от американците не се доверяват на медиите. Тенденцията е за намаляване на значението на традиционните медии, особено сред младото поколение, което получава информация основно от социалните мрежи и от търсачките. В същото време много други изследвания и анализи доказват, че ще бъде грешка ако вниманието е съсредоточено само върху социалните мрежи, защото всички други начини за достъп до невярна информация ще останат незасегнати.

- Цитираш световноизвестния актьор Джон Малкович, който казва : „Аз не виждам особена разлика между ЩАЗИ и социалните мрежи, затова трябва много внимателно да се отнасяме към тях и съдържанието в тях, и да внимаваме дали вярваме безусловно, на това което виждаме.“?

- Проблемът с дезинформацията, разпространявана от социалните мрежи, се определя от Римския клуб, влиятелен мозъчен тръст, като едно от най-сериозните предизвикателства пред човечеството. Според авторите на изследователския доклад, издаден през септември 2022 г. в книгата „Земя за всички“, „най-сериозното предизвикателство не е изменението на климата, загубата на биоразнообразие или пандемиите, а колективната неспособност да се прави разлика между факти и измислици. За потока от дезинформация и лъжи са виновни социалните медии, които са разрушили филтрите на средствата за масова информация“.

Темата за свободата и правото на всекиго да изказва мнението си отново е актуална, независимо от огромната медийна трансформация и осигурения достъп на гражданина до публичната информация. Темата е актуална, но и много по сложна поне по две причини. Първо, свободата на словото, гарантирана от всички демократични конституции, не е подарък от партиите, политиците или парламентите. Тя се възлага от гражданите и формира общественото мнение, което създава силата на журналистиката. Второ, медийната трансформация постоянно подлага на изпитание тази сила, защото в съвременните условия на общуване в социалните мрежи, политиката и обществения живот като цяло, са под постоянното наблюдение не само от журналистите, но и от гражданите. Това означава, че във всеки един момент гражданите могат да отнемат силата на журналистиката като посредник и като ориентир в огромния поток от информация за света около нас.

- И бъдещето ни е метамедийно, нали?

- Това е един опит за прогноза, макар че трябва да сме много внимателни и в научните прогнози, човек рискува всяка прогноза да излезе фалшива новина. Науката е тази, която носи голяма отговорност да очертае с научни инструменти нещо което би могло да се случи, или не би могло да се случи.

Мета от гръцки значи отвъд, защото ние вече сме отвъд онова което сме разбирали като медия въобще. Как ще е в метавселената, какво ще промени изкуственият интелект, са въпроси, чийто отговори са свързани с всичките страхове, които ние имаме като хомо сапиенс. Макар че се чудя ние с какво самочувствие казваме, че това е изкуствен интелект, и сме приели априори, че ние сме естественият. Книгата завършва с един скромен опит за прогноза. Затова казвам че медийната екосистема е ключова за всички обществени системи. Без нейната посредническа роля и без здравия организъм вътре в нея нещата не изглеждат добре. Затова съм категоричен, че готовността е всичко. Ностал­гията по традиционните медии не е никакво основание да пада сянка върху бъдещето. Ние не знаем какво ни очаква, така както медийните хора преди нас не са знаели какво ще стане с откриването на телеграфа или радиовълните.

Благодаря на доц. Симеон Василев за това, че отдели време и отново гостува на сайта на СБЖ.