С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.
Малко след това – през лятото на 1988-а, гостувах в дома на Петър Ступел. Преди да си тръгна, го помолих да ми напише на един нотен лист първите няколко музикални такта на песента „Зайченцето бяло“, чийто композитор е той, а текстът е на Леда Милева.
Ступел бе лъчезарен мъж, стори го с усмивка, като добави отгоре: „На Гергана и Златина“ (имената на тогава малките ми две дъщери), подписа се и сложи и датата: 4 юли.
... И мина четвърт век
В края на отминалата 2012-а в софийската къща на несравнимия Борис Христов бе представена книгата „Любов и талант“ от Пенка Касабова – леля на Леда Милева. Редактирана от нея самата и от Боян Николаев. За това представяне в сайта на СБЖ писа колежката Розалина Евдокимова.
На представянето не бях, но исках да имам книгата. Открих електронния адрес на поетесата и на 11 ноември й написах писмо, питайки я как мога да се сдобия с тома, който не се разпространяваше първоначално чрез книжарниците. Още на другия ден (обучението в някогашния Американски колеж и дипломатическатаслужба учат на безукорни обноски, които не се влияят от възрастта) получих компютърно писмо. Бе кратичко: 3-4 реда:
„Наминете покрай дома ни... Адресът ми е... ЛМ“ Позвъних на изпратения ми в добавка телефон и – след бърза справка в тефтера със задачи на стопанката – си определихме среща в удобно за нея време. В сряда, в 11. По стар свой навик бях там по-рано. Уличката се оказа смесица от нови кооперации и миниатюрни оазиси с къщи, строени през 30-те, но диреният адрес бе в нова кооперация.
Ала всички съседи знаеха къде живее Леда Милева. Отвън вече напираше студът, но в антрето бе топло и още по-тихо и от тихата улица. Малък, бърз асансьор – петият етаж. На гласа на звънеца отговори сродница на поетесата и ме покани да седна в хола. Оказа се, че Леда Милева – вече почти на 93 – не бе спала през нощта никак добре и имаше нужда от помощ, за да се облече.
Прочетох книгата й за 3 дни
След няколко минути роднината й се върна притеснена и помоли да извиня леля й. Продължавала да не се чувства добре. Но пък взе от една лавица книгата за Борис Христов, която да ми бъде подписана за спомен, и листчето с нотите и автографа от Петър Ступел, чиято история й бях разказал накратко.
Смогна и да натопи розата – дар от мен, и отново влезе в спалнята. Като се върна, носеше и втори автограф под нотите – датиран: 14 11 2012. От автографа на Ступел го деляха 24 лета. А на титулната страница на „Любов и талант“ имаше 4 реда за мен с една извита като опашка на комета буква „в“ на края на последния замах при изписването на фамилията.
Поговорихме десетина минути с племенницата и си тръгнах. След 3 дни вече бях прочел книгата внимателно и се обадих чрез старовремския си телефон на поетесата да й се поклоня за силата и труда й да подреди и да редактира тъй четивно подробните спомени на Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев.
А тя ми каза кога точно са се случили някои събития, съжали, че не е могла да ме посрещне тъй, както се бяхме уговорили. Отвърнах, че съм готов с цял лист въпроси и ще ми бъде много приятно да поговорим очи в очи, когато е по-добре...
Тъй и ще си ида по реда си – с последните й думи: „Заповядайте, елате. Вече знаете къде съм“.
Свързани:
По повод кончината на големия творец, писател и преводач, както и бивш генерален директор на Българската телевизия (от 1966 до 1970 г.) Леда Милева БНТ ще промени програмата си тази вечер, съобщиха от медията.
Дата: 05.02.2013
In memoriam: Последни думи от Леда Милева
Иван Тодоров: Миниатюри от вестник
Иван Тодоров: Къде е архивът на „ПОГЛЕД”?
Иван Тодоров: Помня адресите на „Поглед”
Представят сборника "Поглед завинаги"
Иван Тодоров: Как се ценцурира цензор
Copyright © 2022 Съюз на българските журналисти. Изработка ApplaDesign.