Игор Перминов е един от авторитетните и известни политически анализатори и журналисти, водещ на телевизионни предавания от град Харков, Украйна. Преди няколко години той бе принуден да напусне родината си, тъй като беше подложен на преследвания от службите за сигурност и националистически групировки заради своите коментари и анализи. Игор и семейството му намериха убежище в нашата страна и понастоящем живеят в Стара Загора.

Във връзка с избухналите военни действия между Русия и Украйна Игор Перминов гостува на сайта на СБЖ.

Май за журналистите се сбъдна китайското проклятие да живееш и работиш в интересно време, Игор. На вас днес  липсва ли ви живата журналистика? И ако сега бяхте в Украйна как един известен журналист и телевизионен водещ би отразявал и коментирал случващото се? Споделете вашата гледна точка.

Оглеждайки се от позициите на моите малко над 58 години от живота, не мога да не си спомня „не най-интересните“ времена в моята биография. Как съм останал жив, дори и на мен самият не ми е ясно. Вероятно в живота ми ме е съпътствал „ангел хранител“.

Не ми липсва живата журналистика, но страдам по невъзможността да напиша книгата, която отдавна е узряла в главата ми. Принуден съм не да живея, а да оцелявам. Но все пак е по-добре от нищо...

Колкото до днешната ситуация в Украйна... Накратко да споделя, няма да се получи. Днес у мен живеят два различни човека. Единият е баща и дядо, на който сърцето се облива в кръв заради невъзможността да помогне и да предпази близките си хора от надвисващата беда. В Харков остана моят син, неговото семейство и моята внучка, която наскоро навърши две годинки… Там останаха моите приятели и роднини. Взривовете от ракетните удари са прекъсвани от сирените и изстрелите. Няма ток. Два дни без вода. Подтискаща атмосфера на страх и несигурност.

Достатъчно. Който има сърце, ще разбере състоянието ми и без много думи...

Другият човек, живеещ в мен, е анализатор, опитващ се трезво да оцени ситуацията и да направи прогнози.

Основната грешка, както на обикновените граждани, така и на политиците, е погрешната оценка на личността на руския лидер - Владимир Путин. За едни той е враг и „изчадие адово”, за други –освободител и едва ли не „супергерой”, борещ се със силите на злото. На практика Путин е президент на Руската федерация и в действията си изхожда изключително (!) от интересите на Русия!

Военната операция в Украйна беше предизвикана от спешната необходимост да се защити Русия от въоръжените провокации на въоръжените сили на Украйна, националистическите отряди и специалните части на някои западни държави, доскоро намиращи се на територията на Украйна. Тази заплаха беше много реална!

А имате ли своето обяснение защо в ХХІ век в страни като Русия и Украйна се води война? И как от разстояние на хиляди километри на вас ви изглежда връщането към спомена за Втората световна война? Приликите и разликите – има ли ги в днешните военни действия и тогава?

Историческата аналогия се подсказва сама. Именно нацистите станаха основната движеща сила в касапницата през Втората световна война. Опитът за използване на „кафявата карта” е явно видим в сегашната ситуация в Украйна. Но работата е там, че страната се превърна в абсолютно нацистко образувание. Не националистическо, а именно нацистко! Най-големите въоръжени групировки, като „Азов“ и „Националният корпус“, са предимно рускоговорящи млади хора, които не знаят украински език, нито са запознати с украинската история. Но сред тях са популярни идеите на нацизма, в най-традиционната, хитлеристката версия, има нацистки атрибути и риторика.

А подобни групировки имат своите вдъхновители и спонсори. На мен ми се наложи да контактувам с хора в една такава структура. Първият човек, когото срещнах в техния щаб, се оказа мой стар познат. Той е много интелигентен и по своему порядъчен човек. Вярно, че голяма част от своя живот, а именно 27 години, той прекара в затвора и беше авторитет в криминалния свят. Своето присъствие в щаба на екстремистите той обясни простичко – че „трябва да се грижи за момчетата, защото в противен случай те щевършат глупости ...“.

Другите нацистки групировки се оказват вече не под покровителството на мафията, а на влиятелни бизнесмени, какъвто е бившият министър на вътрешните работи на Украйна и по съвместителство олигарх – Арсен Аваков.

Тези банди ги обединява това, че под прикритието на националистическите и нацистки лозунги се занимават с откровен бандитизъм, обири и изпълняване на поръчкови убийства. Ръцете им са изцапани с кръв не до лактите, а чак до шията. Дейността на тези „ескадрони на смъртта“ напълно е подкрепяна от ръководството на страната и спецслужбите.

В едно от поредните си изявления президентът Зеленски се обърна специално към журналистите и блогърите да се включат активно в отразяването на военните действия и да ги отразяват обективно. Това предизвика коментари, че вече се води и информационна война. С днешна дата журналистите в състояние ли са да предложат на политиците умен ход? Или ще играятпо сценария на съответната от двете воюващи страни?

За мое най-голямо съжаление съвременната журналистика се превърна в бизнес. В опита за осмисляне на текущите събития, пропагандата надделява над анализите. Що се отнася до любителя актьор, г-н Зеленски, той не е нито политик, нито журналист. Той е „Жокера”, шутът в нечия игра.

Могат ли журналистите да предложат някакъв изход от ситуацията? Да, те могат. Но съм сигурен, че никог аняма да бъдат чути. Тъжно, но е истина. Съвременният журналист се смята за нещо като обслужващ персонал .Да речем, сервитьор... „Подай! Донеси...“ Повечето журналисти се съгласиха с тази роля, защото „бакшишите са добри"...

Вие бяхте принуден да напуснете родината си, за да спасите семейството си от преследване от страна на органите за сигурност и от националистическите образувания / групировки. С една дума ви есте политически емигрант, намерил убежище в България. Интересно е как възприемате случващото се – като възмездие за вашите страдания или…

Госпожо Евдокимова, за съжаление ние не се познаваме с вас добре. Предложиха ми да получа статут на „бежанец”. Това ще ми позволи да получавам финансови помощи, а не да работя в трудни условия. Но аз не съм арабин и не съм „афганистански бежанец“, аз съм руснак. Трудно ми е да стоя с протегнати ръце. Колкото до възмездието, ще цитирам една фраза от „Кръстникът“: Отмъщението се сервира не само „студено“, но и без излишни свидетели. Отмъщението е интимно дело.

А как си обяснявате, защо украинските власти не спират да преследват журналисти? През последните години се заговори за лов не на вещици, а на журналисти в Украйна.

Вашата информация е остаряла. В Украйна няма журналистика и журналисти. Разбира се, не всичките ги убиха както Олес Бузина. И не всички напуснаха страната. Но тези, които останаха, се подложиха на жестока автоцензура. Един мой добър приятел, журналист, започна да пише изключително на историческа неутрална тематика, като от време навреме присъства на съдебни заседания по дела, изфабрикувани от СБУ (Служба за сигурност на Украйна).

Какво е да си журналист в Украйна през последните десетина години? Може ли да се каже, че да си журналист на територията на страната днес е своего рода вид индулгенция?

Индулгенция? Вероятно се шегувате? Да си журналист в съвременна Украйна е по-скоро като бележка във военната книжка: „боец на идеологическия фронт”...

Да се върнем към случващото се днес. Смятате ли, че тази военна акция на Русия е предупреждение какво да се очаква в бъдеще, или е само, така да се каже, опит за сплашване?

Много финансови анализатори говорят за поредната глобална банкова криза. Не може да се намери по-добро прикритие от войната и оправдание пред гражданите, питащи „защо всичко е толкова зле и къде са им парите?“ Съдейки по размера на финансирането, доставката на оръжие и участието на военни съветници, включително специални части, мястото за военни действия беше определено – Украйна. Доколко е успешен опитът на Владимир Путин да „изпревари кривата” и да минимизира загубите, ще стане ясно в следващите дни. Речта на руския президент след началото на военната операция в Украйна беше много емоционална. Думите бяха много искрени за страданията на жителите в Донбас, за необходимостта от изкореняване на нацизма в страната, за предстоящото наказание на дегенератите, които изгориха живи хора в Одеския Дом напрофсъюзите... Добре, но има два въпроса. Защо беше необходимо да се чака осем (!) години? И кого в ИзточнаУкрайна (с изключение на ДНР и ЛНР) Путин ще спасява? Наистина адекватни хора чакаха помощ от Русия (при това те поискаха тази помощ!) през 2014 г., през 2015 г., през 2016-та... До 2018 г., когато бях принуден да избягам от Украйна със семейството си, в страната вече нямаше опозиционни журналисти и открити противници на режима на „Майдан“! Някои емигрираха, някои просто бяха убити...

Днес, поне в Харков, мога да преброя на пръстите на едната си ръка хора, които не крият опозиционните си възгледи. Що се отнася до основната част от населението, след като в продължение на осем години слушаше фейк новините на украинските телевизионни канали, страхувайки се от националните батальони и СБУ, мнозина застанаха на страната на „победителите“, като бъркаха сегашните киевски управници с тях. Хората не могат да бъдат съдени. Спомнете си германския народ, който като един вдигаше ръцес вика „Sieg heil“ – в превод „Слава за победа“! Спомнете си, че съветските хора безсмислено повтаряха: „Слава на КПСС!“

Сега мнозина в Украйн аказват без отвращение - „слава на героите“, без да се замислят, че пеят за нацистките палачи Бандера и Шухевич... Осем години мъчения от страх и лъжи, много, много дълго време!

Тогава, дори и преди осем години, дори преди шест или пет години, военна операция все още можеше да се проведе от силите на няколко подразделения, без танкове, ракети и самолети. Най-важното е да няма кръвопролитие. Без заплаха за живота на мирните жители! В ИзточнаУкрайна руските войници щяха да бъдат посрещан ис цветя!

Сега ситуацията е различна. Да, и за каква любов можем да говорим щом гърмят снаряди и летят бомби? Каквито и свръхточни оръжия да използват руснаците, ще имажертви, те не могат да бъдат избегнати.

Тогава защо Путин удари сега? Когато на практика няма кого да спаси и защити? Защо не се ограничи до военна помощ на ДНР и ЛНР? Защо чака осем дълги години? Защото той не е „Батман”, не е Дядо Коледа и не е бащата-спасител. Той е прагматик. Той удря, когато е необходимо единствено за сигурността на Руската федерация. Не повече, но не и по-малко...

И в края на разговора ни, как смятате като анализатор, какви ще са бъдещите стъпки за разрешаване на конфликта – военни действия или дипломацията ще влезе на по-солидно въоръжение?

Ако руската военна операция не бъде завършена в рамките на няколко дни (а по-добре за часове), тогава тя ще се превърне в осезаем провал на политиката на Владимир Путин, както в глобален политически, така и в общочовешки план. Ако има значително разширяване на военните действия, любовта и доверието на населението на ИзточнаУкрайна няма да бъдат върнати.

Снимки Личен архив